— Прекрасно — изчурулика тя. — Какво приготвят добре тук? Знаете ли какво, сър Лио, бихте ли поръчали вместо мен?
На лицето му грейна усмивка; Венера знаеше как да ласкае мъжете.
— С удоволствие. — Избра задушен без масло морски език и зелена салата за нея, докато за себе си предпочете огромна порция телешко „Уелингтън“.
— Имам проект за вас — започна Венера. — Уникален е. Моментално ще привлече публиката. Този филм ще бъде страхотен. Нуждае се от минимално финансиране и мога да ви обещая, сър Лио, всички участници в проекта ще се прочуят.
Постара се да придаде тежест на думите си.
Той само изсумтя, а белобрадото му лице се изкриви.
— Прочул съм се години преди ти да се родиш.
— О, да — съгласи се тя. — Но този филм, как да се изразя, ще затвърди репутацията ви. Сър Лио — драматично подчерта тя, — това е вашият билет за завръщане.
— Завръщане. — Той се вторачи в нея, но поне слушаше внимателно. Венера се възползва от мига.
— Да — вие осигурявате парите, а ние правим страхотен филм. Ще стане голям хит, ще продадем авторските права. Всички ще видят колко сте далновиден.
Той примигна.
— Вероятно не си чула… Филмовата комисия…
— Ви е уволнила, да, знам — преднамерено рязко отсече Венера. — Но все още заемате поста си в Британската филмова асоциация.
Това бе полунезависима организация с минимален бюджет — едва ли си струваше труда.
— Трябва ми само един милион. Можем да се справим с малко пари. Кийша може да намери филмова лента на ниска цена. Всички ще получават минимално заплащане. Екипът ще бъде крайно ограничен. С много малко снимачни площадки, а снимките ще продължат само осем седмици. — Венера се приведе напред. — Все още имате един милион на разположение. Похарчете го за нас.
— И защо да го правя? — Сър Лио усърдно отряза парченце от невероятно крехката телешка пържола, след което отпи голяма глътка от шампанското. — Когато изкараш в този бизнес толкова дълго, колкото мен, скъпа, ще знаеш, че всеки продуцент се кълне, че неговият проект е новият „Междузвездни войни“. Или „Четири сватби и едно погребение“. — Той въздъхна: — Знаеш ли колко пъти съм чувал репликата „Това е новият «Четири сватби»?“
Венера бръкна в чантата си и му подаде сценария.
— Преценете сам. Имайте предвид няколко неща. Ангажирала съм Кийша Роулънд, много способен млад човек, правила е реклами. И отмъкнах звездата на Ханс Тирш, Лили Бруин, от „Мод“. Наложи се да спрат продукцията.
— Бруин? — Сър Лио се замисли над името. — Онази наркоманка ли?
— Не е наркоманка. Ханс само я клевети. Все едно, ще се подлага на тест за наркотици всеки ден. Джанет Симс е във възторг. Само си помислете, имаме лично избраната от Ханс Тирш звезда за нищожен хонорар.
Сър Лио кимна и прехвърли сценария в другата си ръка.
— Ще го прочета — съгласи се той. — Още днес следобед.
Естествено, помисли си Венера. И без това няма какво друго да прави.
Вдигна чашата си шампанско и я чукна с неговата.
— Наздраве.
На път за вкъщи Венера сякаш не стъпваше от радост на земята. Беше сключила първия си договор като продуцент. Лили бе подписала и Джанет й предаде огромните й и покорни благодарности. Кийша бе на седмото небе от получената възможност и дори дъртакът Лио бе прочел сценария само за час и й бе изпратил по куриер договора си.
Проектът имаше зелена светлина. Сега трябваше да се съсредоточи върху намирането на изпълнители за второстепенните роли. Не можеше да си позволи да наеме режисьор за кастингите, но след години в бизнеса нямаше новоизгряващ, жаден за работа и нископлатен актьор, за когото Венера да не знаеше. Вече имаше някои идеи.
Мина й мисълта, че може би, само може би, филмът може и наистина да се превърне в хита, за който го представяше. Не че имаше значение, разбира се; въпросът бе да има напълно достоверно подобие на кариера, за да може Бей Линг да повярва, че тя е богата и независима.
В това отношение днес бе постигнала ненадминат успех. Щеше да се появи сияеща на партито, да очарова всички, да се представя за успешен млад продуцент. Бей Линг никога нямаше да заподозре, че Венера Чеймбърс отчаяно се нуждае от пари.
Влезе в кухнята с вирната брадичка. Юнона вече бе там, но изглеждаше доста изморена; предложи на братовчедка си мартини и Венера кимна, готова да празнува.
— Тежък ден в офиса, а? — попита тя.
Юнона сви рамене. Беше с костюм в цвят на кафе и шоколадова на цвят риза, допълнени с колие от кафяв кварц и дребни перлички. Облеклото й много дискретно внушаваше сила и власт, осъзна Венера, и изглеждаше добре; намекваше за богатство и комфорт.