Но пък повечето преподаватели си опитваха късмета с Атина поне веднъж или дваж. Тя гледаше да не им обръща голямо внимание.
— Благодарим ви, че дойдохте на среща с нас — хладно подхвана той. — Работата ви е наистина впечатляваща.
— Благодаря. — Тя се усмихна.
— Но комисията не смята, че имате подходящата квалификация за точно този пост.
— Моля? — възкликна Атина. — Имам изключителни резултати. Получавала съм отлични отзиви за всяка своя публикация!
— Определено се представяте добре. — Намеси се доктор Финкел, слаб мъж с розова риза, който приличаше на пор. — Но понякога става въпрос и за темперамент.
— Комисията смята, че трябва да преминете допълнителен период на проучвания. Няколко публикации…
— Може би в чужбина — Харвард или Йейл имат отлични научни програми за жени — добави професор Ричардс. Той бе най-младият в комисията и носеше евтин костюм. Погледът му издаваше враждебност.
— Наричат го позитивно въздействие — обясни доктор Финкел, сякаш обясняваше на дете.
— Знам как го наричат — сопна се Атина. — Нямам нужда от това.
— Комисията взе решение да предложи мястото на друг кандидат, но ви благодарим, че дойдохте. — Професор Мелън затвори рязко папката си и побутна назад стола си.
Интервюто бе приключило.
— Само момент. Кой е избраният кандидат?
Спогледаха се неловко. Тази информация щеше да бъде публично достояние. Трябваше да й кажат.
— Майк Крос — безизразно отсече професор Ричардс.
Атина избухна.
— Майк има второкласни публикации. Моите резултати са по-добри от неговите…
— Освен това участва в гребната регата на колежа, както и в обществени мероприятия. Това е част от начина, по който очакваме един младши преподавател да допринася за университетския живот — заяви професор Мелън.
— А и в неговите трудове има проблясъци на истински оригинални прозрения — добави доктор Финкел.
Как ли пък не — Майк Крос бе тромав и некадърен тиквеник. Последното му оригинално прозрение бе откъде да си намери най-евтината бира в Оксфорд.
— Майк Крос е…
— Нашият кандидат — прекъсна я професор Ричардс.
— Нали не искате да ви запомнят като заядлива колежка — каза с насмешка доктор Финкел. — Знаете, че това е проблем за някои от дамите в академичния свят. Ако бях на ваше място, бих поздравил спечелилия кандидат. Може би щях да си потърся тема за следдипломна дисертация.
— Но… — Атина направо щеше да експлодира от яд.
— Наистина, госпожице Чеймбърс — с елегантно пренебрежение отсече професор Мелън. — Приключихме.
Атина крачеше ядно по главната улица към „Карфакс“, пъхнала ръце в джобовете, а косата й се развяваше от януарския вятър. Чувстваше се безкрайно унизена. Негодници!
Знаеше, че е умна.
Беше свършила отлична работа.
Но в крайна сметка те я мразеха.
Нямаше защо да се ядосва на Майк Крос. Той бе съвсем обикновен човечец. Едър и дружелюбен, с бременна приятелка и съвсем приличен второкласен ум. Но знаеше как да спечели симпатиите на старата гвардия професори. Мотаеше се с тях, говореха си за ръгби и крикет, пиеха по няколко чаши вино. Клюкарстваха, както само мъжете умееха. Говореха си мръсотии за жени…
Може би дори и за нея. Сигурно и за нея.
Освен това ставаше дума и за парите. Всички те живееха под наем в къщи в колежа или ако по някакво чудо бяха извадили късмет в настаняването — в малки едностайни апартаменти. Жилищата тук струваха скъпо. Оксфорд бе новият Лондон. Професорите караха таратайки и износваха обувките си, докато не зейнат големи дупки. Атина нямаше нужда да се нареди на опашката за желаещи да преподават в чужбина и да отиде в Америка за прилична заплата. Трябваше само да си седи на улица „Уолтън“ и да чака чека на чичо Клемент.
Знаеше, че й завиждат. Ненавиждаха факта, че тя не се лишаваше от нищо и никога не поглеждаше етикета с цената. Редовно се хранеше в „Льо Маноар“ в „Четирите сезона“ и изобщо не се бе постарала дори да се научи да готви. Ако искаше да изучава някой оригинален текст на нордически, просто летеше с първа класа до Исландия, отсядаше в някой бутиков хотел, без да се притеснява за непоносимо високите скандинавски цени, и го четеше лично.
Защо й е на нея работа? Атина направо си представяше как си го мислят, докато я гледат, без да забелязват евтините й дрехи, но вторачили поглед в чантата й на „Шанел“ или обувките ръчна изработка.