Телефонът й иззвъня кратко; погледна го и видя, че има съобщение на гласовата поща. Сърцето й се качи в гърлото, докато вдигаше телефона към ухото си. Беше Карл. Стомахът й направо се преобърна.
„Диана“. Гласът му бе спокоен и равен. „Би ли дошла в офиса, когато получиш това съобщение?“
Въздъхна и нареди на шофьора на таксито да обърне колата. Е, какво пък. Най-добре да посрещне всичко с вдигната глава…
Избягвайки да я гледат в очите, секретарките я пуснаха да се качи на най-горния етаж. Диана предизвикателно вирна брадичка. Беше решила, че няма да плаче. А и Сузи вероятно бе дошла тук преди нея и нямаше начин Диана да й достави точно това удоволствие. Спомни си времето, когато ходеше на училище. Ако се стигнеше до плач, каза си тя, най-добре да бъде у дома. Изненада се колко много се вълнуваше.
Карл Родън седеше зад бюрото си. Диана забеляза с облекчение, че Сузи не присъстваше. Направи й знак да седне.
— Знаеш ли защо те повиках?
Диана кимна.
— Разбира се.
Погледът му се плъзна преценяващо по нея.
— Вдигнала си невероятен скандал на приятелката ми.
— Така е — хладнокръвно отвърна тя.
Родън повдигна вежди.
— И само това ли ще кажеш?
Тя сви рамене.
— Карл, ако искаш да ме уволниш, направи го сега. Нямам нищо против да се съобразявам с прищевките на приятелката ти, стига да са практически възможни, но тя искаше да съсипе цялостния имидж на този хотел. Предложи някаква идиотска алтернатива, а после ми щракна с пръсти, сякаш съм някаква сервитьорка. Казах й да върви по дяволите. Ако това е неприемливо за теб, така да бъде. Не мога да работя с нея.
Лицето на мъжа срещу нея остана непроницаемо.
— Това ли е всичко?
— Не. — Предстоящото й уволнение направи Диана смела. — Тя е една надута златотърсачка без капчица мозък в главата си и не мога да повярвам, че излизаш с нея.
Забеляза, че той едва успя да прикрие лека усмивчица.
— Сузи е много красива.
— Както и Саманта Фокс — сопна се тя. — Не мислиш ли, че един мъж трябва да се среща с жена, с която може да прекарва приятно времето си и извън леглото?
Тъмните му очи приковаха нейните.
— Диана, личният ми живот изобщо не е твоя работа. Ти искаше да бъдеш консултант по дизайна за хотелска верига „Виктрикс“.
— Напротив, моя работа е. Ти го превърна в такава, когато ме помоли да работя с онази празноглава кукла. Тя ще съсипе този проект, ако й позволиш. Съветвам те съвсем приятелски, въпреки че ще ме уволниш. — Диана скочи на крака. — Ще ми се да мога да кажа, че е било забавно.
— Къде отиваш?
— У дома — отвърна тя. Искаше да се измъкне оттук, преди привидното й спокойствие да я е напуснало.
— Но ние имаме работна среща — спря я Карл Родън. — И аз не съм те уволнил.
Тя се отпусна тежко на мястото си. Примигна.
— Но пък уволних Сузи — продължи той. — Тя нахълта тук малко по-рано, настоявайки да те разкарам. Разкрещя се и направо полудя, когато й отказах. Всъщност й казах, че трябва да ти се извини.
Диана примигна.
— Наистина ли?
— Да.
Погледът му започваше да я кара да се чувства неудобно. Диана съжали за острия си език. Как можеше Карл да поиска да работи с нея, след като му бе дала съвети за връзката му?
— Как го прие?
Карл се усмихна широко.
— Заяви, че трябва да избирам между нея и теб.
— И ти предпочете мен?
— Не понасям ултиматуми. От никого.
Диана се изчерви.
— Разбирам.
Родън се изправи.
— И не обичам да ме правят на глупак. Сузи отдавна ми опяваше, че иска да се включи в бизнеса. Реших, че това може да освежи връзката ни, защото бяхме стигнали до задънена улица. Освен това, ако има нещо, от което Сузи да разбира, това са тренировките. Тя е направо вманиачена на тема добра физическа форма. Затова я пратих да работи с теб. Явно съм забравил, че е болезнено ревнива.
— Съжалявам, че наговорих онези неща за връзката ви.
— Подейства ми освежаващо. — Погледна я и Диана се размърда неловко на мястото си. — Кажи ми върху какво работиш.
Преминаха на по-безопасна тема. Започна да му изрежда офертите, които бе получила от снабдителите, представи му визията си за дизайна на хотела и му сподели за популярните европейски треньори. Невероятно, но докато говореше, Диана осъзна, че предложенията й звучат напълно смислено. И Родън го забеляза; кимаше и си водеше бележки.
— За колко време мислиш, че можеш да приключиш?
— Съдейки по това, което ми казаха, три месеца.
— Нека да са два. Искам да отворя хотела по-скоро.