— Ще се опитам.
— Не се опитвай, скъпа. Направи го. — Карл Родън затвори папката пред себе си. — И мини през счетоводството, като си тръгваш. Четвъртият етаж. Ще ти дадат чек. Започвам с малко, докато не видя крайния резултат, и те предупреждавам, не се опитвай да се пазариш.
— Няма. — Тя изпита огромно облекчение. — Каквото и да решиш, приемам го. — Поспря за миг. — Другата седмица организираме парти у дома за годеницата на чичо ми. Би ли искал да дойдеш?
Той поклати глава.
— Рядко ходя по партита.
Диана кимна и се помъчи да прикрие разочарованието си.
— Може би обяд тогава — небрежно подхвърли тя.
Той й се усмихна и я погледна право в очите с пронизителния си поглед.
— Не мисля. Тъкмо приключих с една връзка. Ти си прекалено красива; ще се опитам да те вкарам в леглото, а това ще съсипе всичко.
Лицето й пламна.
— Не се тревожи — добави Родън. — Заминавам за Ню Йорк довечера. Имаш пълно одобрение на бюджета за този хотел. Намери ми най-доброто и колкото е възможно, по-евтино.
— Ще го направя.
— Ще видим дали имаш талант за тази работа, или не. — Потупа с пръсти по бюрото си. — Хотелите са голям бизнес, Диана. Има консултанти, които биха убили човек за подобна възможност.
— Благодаря ти, Карл. — Диана скочи на крака. — Няма да те разочаровам.
Той се завъртя на стола си.
— Ще се видим след два месеца.
Тя побърза да излезе от стаята.
За разлика от кабинета на Родън, счетоводният отдел на четвъртия етаж не впечатляваше с главозамайващ лукс. Енергични млади мъже в сиви костюми и жени с много делови вид вършеха работата си в малки стъклени офиси. Диана се представи на рецепционистката.
— Диана Чеймбърс. Карл Родън ме изпрати тук да получа чек.
Жената провери в компютъра си.
— О, да. „Чеймбърс Инкорпорейтид“?
Диана кимна.
— Заповядайте, седнете. Веднага ще ви обслужи някой.
Тя седна на ръба на един от стандартните сиви дивани и се зачуди какво ли я чака. Естествено всичко бе заради престижа. Не би си и помислила да спори с Карл; той бе шефът, а и тя бе приела работата, за да привлече следващи клиенти. Но все пак. Напоследък всичко бе свързано с парите. Битката с Бей Линг щеше да струва скъпо и макар Диана да бе поела риска, ужасно мразеше да гледа как спестяванията й потъват в огромната дупка, която Юнона продължаваше да дълбае: разточителни партита, висок наем, хубави тоалети…
Надяваше се Карл да й даде поне пет хиляди.
— Добър ден, госпожице Чеймбърс. — Приближи се млад мъж с бял плик. — Вашият хонорар. Господин Родън ви напомня, че не подлежи на обсъждане.
— Да, знам това — делово отвърна Диана. Пое плика. Нямаше да му позволи да види израза на лицето й, ако го отвори и види вътре само няколкостотин лири. — Приятен ден.
Изчака, докато се озова на сигурно място в поредното такси на път към дома, преди да разкъса плика.
Зяпна невярващо. Карл Родън й бе написал чек за двадесет и пет хиляди лири.
Двайсет и пет хиляди! Нейният дял от наема за цялата година.
Завладяха я силни емоции. Изпита огромно облекчение, а после — благодарност. Почувства се горда, а накрая — развълнувана.
— Промених решението си — каза тя на шофьора. — Откарайте ме до „Ковънт Гардън“.
Беше добре, че Карл се връща в Съединените щати. Там можеше да си намери някоя друга красавица, а Диана да продължи да си върши работата, без да се тревожи, че може да се влюби в шефа си. Освен това Родън сам й бе казал, че не търси сериозна връзка. Тя трябваше да намери милиардер, който иска да сключи брак.
А и да няма нищо против съпругата му да има своя кариера, добави тя мислено. Защото крайно изненадващо за нея, работата й доставяше удоволствие.
— Юнона! — Фатима ал Абдул я поздрави приятелски и се наведе да я целуне по страните. — Изглеждаш прекрасно.
— Ти също, скъпа — отвърна на комплимента Юнона. — Харесва ли ти апартаментът?
Намираше се в офиса си в сградата на „Лорд Естейтс“, вратата бе отворена и компютърът — включен. На телефона непрекъснато мигаха червени лампички; Юнона натисна няколко копчета, за да ги пренасочи към гласова поща. Радваше се, че Фатима бе дошла тук. Познаваха се отскоро, съпругът й работеше в посолството на Катар, а Фатима излъчваше онова прелестно очарование на човек с наистина голямо богатство: елегантен костюм „Лакроа“, огромни диамантени обеци, ръчно изработени кожени обувки и чанта „Фенди“; косата й бе лъскава, а кожата й сияеше. О, а автомобилът й с дипломатически номера бе спрян точно пред входната врата, понеже за нея не важаха забраните за паркиране.
— Здравей, здравей — весело се обади Питър Лорд и нахълта в офиса й, без да чука.