— Заповядай, влез — каза леко хладно Юнона.
Той не й обърна внимание.
— Коя е дамата, Юнона? Запознай ни.
— Моята приятелка шейха Фатима от Катар. Двамата със съпруга й наеха онова мансардно жилище, което намерих в Челси. Фатима, запознай се с Питър Лорд.
— Невероятно е. Юнона свърши страхотна работа. — Фатима грейна. — Първокласна охранителна система, прелестна гледка. Вие сте късметлия, че работите с нея, господин Лорд.
— Питър, моля. И тя е късметлийка, че работи тук — отвърна той с леко пресилена усмивка.
Юнона замръзна. Това започваше да се превръща в навик. Питър нахлуваше в кабинета й, подмазваше се на клиентите, които бе довела в офиса. Както на наемодателите, така и на наемателите. И това никак не й харесваше. Кариерата й може и да бе само една преструвка, но постепенно откриваше, че уменията й в организирането на партита — където в крайна сметка ставаше дума за общуване, за това да запознаеш хора, които биха могли да се харесат взаимно — бяха полезни и в бизнеса с имоти. Също както умееше бързо да прецени гостите си, какви са интересите и желанията им, Юнона бързо се ориентираше дали хората от нейния социален кръг търсят изискано жилище, дългосрочен наем или любовно гнезденце за близка приятелка.
Провеждаше безкрайни разговори по телефона така, както го бе правила и за светските си ангажименти, и при това с доста добър успех. А Лорд се опитваше да се възползва.
Бързо й стана ясно, че флиртуването с него няма да й помогне. Питър Лорд имаше друга ориентация. Само ден й бе достатъчен да разбере защо се бе провалил бракът му — той имаше хомосексуални наклонности.
Питър не обичаше никого повече от себе си. Той бе алчен за слава, за клиенти. Разкъсваше се между радостта от новите бизнес клиенти, които Юнона бе привлякла, и желанието да заграби всичко за себе си.
— Питър, ние с Фатима излизаме на обяд.
— Мога ли да се присъединя и аз?
— О, не — обади се Фатима. — В моята страна се забранява на дамите да се хранят с неженени мъже. Но ми беше приятно да се запознаем.
— Ще дойдете ли на малкото парти, което Юнона дава в чест на годеницата на чичо си? — попита Питър, без да обръща внимание на хладния отказ на дамата.
— Разбира се. Това е събитието на сезона — засмя се Фатима.
— Значи ще се видим там. Радвам се, че се запознахме, Фатима. Чао! — каза Питър и се завъртя на пети.
Юнона стисна зъби. Това бяха десет минути от живота й, които никога нямаше да си върне обратно. И за първи път десет минути означаваха страшно много за нея. Имаше малко свободно време за обяд с Фатима, а после трябваше да продължи с организацията на проклетото парти, както и да довърши три други договора за наем. Червените лампички на телефона й пак примигваха.
Детронирането на Бей Линг се оказа трудоемка задача.
Осемнадесета глава
Беше прекрасен мартенски следобед. Денят на голямото събитие бе настъпил.
Слънцето грееше, цветята започваха да разцъфват, навън бе топло, подухваше лек ветрец. Ако Юнона можеше да поръча времето, щеше да избере точно такова. Идеално за посрещане на гости.
Стоеше на терасата и оглеждаше градината с критичното око на организатор на събитието.
Доставчиците бяха по местата си. Юнона бе наела не най-скъпата фирма за кетъринг, но определено най-изисканата в Лондон; ръководеше я бивш капитан от Кралската гвардия и се бяха специализирали в изключително атрактивни и вкусни ястия в напълно традиционен стил. Градината бе осветена от ярките пламъци на факли в кристални поставки, в средата на моравата имаше просторна копринена шатра с отворени страни. На масите имаше бели ленени покривки, старинни сребърни свещници и благоуханни рози; шампанското бе „Лоран Перие“, а нежната мелодия на дует арфи огласяше все още празния дансинг. Всичко бе точно както трябва. Юнона лично бе развела светските репортери на „Ивнинг Стандарт“ и „Вог“ из градината. Колкото до списъка с поканените, тя наистина смяташе, че е надминала себе си. Две арабски принцеси, трима посланици, една графиня и множество други благородници; две големи филмови звезди и повече милиардери, отколкото можеше да преброи. Никакви предизвикателни красавици от модния подиум, но Юнона се бе погрижила да покани някои от по-привлекателните съпруги от светските кръгове, за да прибави нотка пикантност към партито. Хубавите жени оживяваха всяко събитие. И естествено имаше журналисти, достатъчно много журналисти.
Дори и един млад лондонски журналист на свободна практика, който работеше за „Сейшел Нейшънс“, местния вестник на Сейшелските острови. Юнона бе поканила и някои от най-безскрупулните и жадни за сензации папараци на столицата. Направо не й се мислеше колко много им бе струвало това тържество, но несъмнено разходите си заслужаваха.