— Какво ще кажеш?
Обърна се към малката си сестра. Атина кимна.
— Перфектно. Ще дойде цял Лондон.
— Очакваме външния министър и съпругата му.
— Няма нищо, пак ще стане чудесно парти — пошегува се Атина.
Юнона не се подразни от думите й.
— Изглеждаш прелестно — каза тя и с изненада усети прилив на сестринска гордост. Атина винаги бе най-дрипавата и най-мърлявата от братовчедките. Днес изглеждаше великолепно: не богинята на мъдростта, а на войната — величествена в металносивата си прилепнала по тялото копринена рокля, с масивни сребърни гривни високо над лакътя й и висящи платинени обеци, инкрустирани с искрящи като лед диаманти. Оловносиви сатенени обувки на висок ток на „Шанел“ подчертаваха дългите й крака; косата й падаше като бляскава копринена завеса, прихваната със седефена диадема, която проблясваше като корона на древна кралица. С гримирани в пепел от рози и опушеносиво очи, Атина беше зашеметяващо красива.
След прилива на гордост я жегна ревност. В по-различна компания Юнона би блестяла тази вечер, но сега знаеше, че ще бъде засенчена тотално. Бе избрала права рокля на „Алекзандър Маккуин“ в дръзка комбинация от оранжево, бежово и много бледозелено, беше обула средно високи обувки „Диор“ в наситено оранжево и носеше тънка гривна и колие с висулка от изумруд и циркон. Въпреки строгите черти на лицето й, бе сигурна, че мъжете ще се обърнат след нея, макар и само заради елегантността й.
Точно такива женствени и строги тоалети Джак обичаше да смъква страстно от тялото й. Колкото повече приличаше на изискана светска дама, толкова повече го провокираше да я разгорещи.
Юнона огледа разкошната обстановка и се опита да спре да мисли за бившия си съпруг. Нямаше смисъл да копнее за него. Беше си отишъл. Сега бе богат и ставаше все по-известен; бе срещала името му на невероятни места — в притурката на „Сънди Таймс“, в „Ивнинг Стандарт“, дори в кулинарното списание „Уейтроуз“. Беше отворил няколко ресторанта в Шотландия: два в Глазгоу, един много голям в Единбург, друг такъв във Файф. Авторите на статиите се оплакваха, че Джак не иска да дойде в Англия.
Е, Юнона пък се надяваше никога да не дойде. Стегна се и огледа градината.
— Изглежда добре. — Братовчедка й Диана прекъсна мислите й. — Много хубава рокля, скъпа. Какво мислиш?
Юнона кимна много доволна. Диана носеше дълга до глезените пола и корсет от шифон в пепел от рози, избродиран с миниатюрни розови розички. Бе наметнала копринен шал на раменете си, а на ушите й висяха дълги коралови обеци. Миниатюрната и искряща чантичка бе модел на „Джудит Лийбър“ и бе обула тъмни марокански кожени пантофки. Цялостната й визия напомняше за епохата на прерафаелитите.
— Великолепно. Бей Линг ще изглежда тотално не на място.
— Какво си й изпратила?
— Няколко тоалета — усмихна се коварно Юнона и вдигна глава. — Да видим, авангардна полупрозрачна рокля от тензух на „Клоуи“…
— Искаш да кажеш „прозираща“?
Юнона се усмихна лукаво.
— Както и рокля без презрамки на „Версаче“; ще кажа само, че за нея ще са й нужни страшно издръжливи лепенки на гърдите…
— Предизвикателни тоалети.
— Да, предизвикателни е точната дума. И съм поканила много аристократи, дипломати и други хора от елита. Тя въобще няма да се вписва в средата. Светските хроникьори ще бъдат тук, за да я чуят. — Юнона решително кимна. — Още следващата седмица по това време Бей Линг ще пътува към Сейшелите, а чичо Клем ще я зареже като едно голямо срамно недоразумение.
— Да се надяваме — замислено отбеляза Диана. — Не бихме искали да разчитаме само на работата си, нали така?
— Как върви при теб? — подпита Юнона. — Надявам се, че имаш какво да разкажеш на гостите ни.
— Да — прикритието ми е доста убедително впрочем. — Братовчедка й, която се интересуваше само от светските забавления, се усмихна и Юнона долови гордост от свършеното. — Работя по проекта за дизайн на новия център за здраве и красота в хотел „Виктрикс“ в Лондон и получих доста сериозен хонорар. Ами ти?
Юнона се замисли за изминалата седмица.
— Добре съм, получих една-две комисиони. — Тя сви рамене. — Не обичам да работя, нали знаеш.
— Естествено.
— Виж, идва сестра ти.
Венера се приближи към тях и Юнона отбеляза с неодобрение, че не бе успяла да промени напълно облика си; не виждаше да е придобила по-умерен и скромен вид. Да, роклята бе съвсем прилична, но само толкова; беше опасно близо до прекрачване на границата. Венера бе избрала бледозлатиста копринена рокля като алтернатива на предпочитаните от нея кремави и бели тонове; така цветът пак бе достатъчно светъл, за да подчертае тена й. Роклята стигаше до коленете и беше с паднали рамене, но материята прилепваше сластно към тялото й и нищо от стегнатата й, дооформена със силикон фигура не оставаше на въображението на наблюдателя. Върху раменете й имаше безбожно скъпа наметка от изкуствена кожа, на шията й блестеше тънко диамантено колие и носеше безумно високи обувки на тънък ток „Джими Чу“. Приличаше на някоя от холивудските богини от миналото — Лана Търнър на новия век. Платиненорусата й коса бе накъдрена в стила на четиридесетте години, за да допълни облика.