— Разбира се, че си я виждала, и то хиляди пъти. Това е сестра ми Атина.
Очите на репортерката се разшириха от изумление.
— Не! Не може да бъде…
Атина се забавляваше. Ситуацията бе нова за нея. Естествено държеше под око и входната врата. Когато там се появеше Бей Линг в някоя от екзотичните рокли, каквато вероятно щеше да облече, Атина искаше да бъде готова да привлече вниманието към нея, широко разтворени очи, внезапен израз на шок, може би стреснато повдигане на ръка към устата. Защо само Венера да е актрисата в семейството?
Но дотогава си имаше приятно развлечение.
Мъжете се бореха за вниманието й. И то не както го правеха професорите в Оксфорд: пиянско опипване на някое стълбище, „случайно“ поставена ръка на коляното й. Тези тук бяха изтънчени предприемачи, джентълмени, петролни магнати, кинопродуценти. Те се смееха на шегите й, водеха светски разговор, интересуваха се от бизнес идеите й, предлагаха да й донесат питие. Атина се чувстваше страхотно.
— Клуб за жени? Прекрасна идея — искрено възкликна лорд Фреди Уентуърт. — Ще имате ли и зала за пури?
— Атина, шампанското ти почти е свършило. — Питър де Саар, собственик на винени масиви в Южна Африка, посегна към чашата й. — Нека ти донеса друго.
— Знаеш ли, роклята ти е невероятна. — Рик Стелис, петролният магнат от Тексас, бе по-директен. — Страхотно подчертава очите ти. Откъде си я купила? Няма да е зле да купя акции на този дизайнер.
Атина се смееше и шегуваше заедно с тях, но дълбоко в себе си негодуваше. Естествено, че се ласкаеше от комплиментите, кой не би го направил?
Но къде бяха всички тези мъже, когато се бореше за мястото си и бе самотна? Защо преди не се интересуваха от нея? Нима единственото, което можеше да промени шансовете й в романтичен план, бе едно външно преобразяване? Характерът й бе същият и когато носеше неугледните си дрехи на университетски преподавател. Но когато бе с невзрачни дрехи, когато красотата й не бе толкова явно подчертана, никой не я канеше на срещи, освен разни неудачници, и то само с половин уста.
Обичаше вниманието. Мразеше слабостта.
Атина прие чашата студено шампанско, поднесена от винения магнат. Е, не можеше просто да стои тук и да ги остави да точат лиги цяла вечер, нали така? Тайфата от светски репортери, поканени от Юнона, бе в стихията си и всяко прибързано действие би развалило ефекта от цялото събитие. Момичетата на Чеймбърс трябваше да се държат безупречно, леко надменно дори. Светът на чичо Клем не беше се променил особено от времето на Джейн Остин насам. Той не би одобрил някой да говори, че Атина е насърчавала цял куп обожатели.
Леко окуражена от алкохола, Атина реши да покаже и другата си страна. Щеше да проведе един малък социален експеримент, реши хладнокръвно тя. Един вид отмъщение за всичко, на което я бяха подложили онези сексистки настроени негодници в Оксфорд. Без все още да има каквото и да било желание да се задоми, тя би могла да се възползва от някой мъж; поредната фасада за пред Бей Линг. Защо Атина да иска да ги раздели с Клем, ако самата тя има богат годеник?
Тези мъже искаха да я използват; е, тя щеше да използва тях. Щеше да остави един от тях да се влюби лудо в нея, а после да го изостави в мига, в който чичо Клем зареже малката златотърсачка.
Кое е по-лошо? — замисли се сериозно Атина. Жена, която преследва мъжа само заради парите му, или мъж, който харесва единствено красотата на една жена?
Отговорът бе: „и двете“. И Атина Чеймбърс се закани да унищожи по един представител на всяка от тези породи.
Деликатно отпи глътка от шампанското си, докато очите й преценяващо обхождаха събраните наоколо егоистични похотливци: винопроизводителят… не, нямаше да понесе този негов акцент, не и за дълго; петролният магнат имаше шкембе; зъбите на филмовата звезда бяха противно избелени. Кой от всички щеше да бъде най-малко неприятен за понасяне в следващите няколко месеца?
Острият й като бръснач ум прецени мъжете само за няколко секунди и беше готова с избора. Атина се обърна към Фреди и го озари с ослепителната си красота.
— Фреди — заговори го тя и го дари с усмивка, която го остави без дъх. — Твоето семейство е от Нортхемптъншир, нали така? Чувала съм, че това е един от най-красивите райони в страната. — Съсредоточи се върху него и изолира всички останали. — Но никога не съм ходила там — леко се нацупи тя.
Останалите мъже схванаха посланието; чу въздишките им, след което се разотидоха, измърморвайки по нещо за довиждане. Е, каза си Атина, това бе мъжкият еквивалент на конкурс за красота и тя току-що бе избрала щастливия победител. Наведе се леко към него, за да го насърчи. Веждите му се бяха вдигнали чак до гъстата му рижава коса, а по бледото му лице бе изписана толкова широка усмивка, сякаш бе спечелил от лотарията.