Лорд Фредерик Уентуърт. По-младият син на маркиз Гретон; завършил „Итън“ и „Дъръм“, с диплома по селскостопански науки и стопанско управление. Баща му притежаваше имението „Фарнсуърт Хаус“ със стотина акра хълмиста земя и стар замък от Елизабетинската епоха. Сестра му, лейди Фелисити, бе печално известна като буйна млада жена и всички знаеха за пристрастеността й към кокаина, а по-големият му брат, Кристофър, бе замесен от същото тесто.
Атина бе научила всичко това от Юнона. Тя бе запознала останалите момичета с поканените в списъка и Фреди бе сред най-видните представители на аристокрацията.
Атина го огледа критично. Беше нисък за мъж, вероятно малко над метър и седемдесет. Тъмночервена коса, бледа кожа с лунички. Освен това бе набит и явно тренираше с тежести или нещо подобно. Приличаше й на викингски войн; би бил съвсем на място в средновековен замък с ниски тавани, гадничко отбеляза тя наум. Държеше се прекалено почтително и леко отнесено, приличаше на неопитен младок. Тя мразеше това в мъжете.
Да, лорд Фреди щеше да свърши чудесна работа.
— О, ами… — Той се наведе и в припряността си събори чаша вино. — Гадост. Колко съм непохватен… Както и да е — подхвана той, докато попиваше разлятото вино с кърпичката си, — можем да поправим този пропуск. Трябва да дойдете. Елате за уикенда.
Атина изпърха с дългите си мигли.
— Но ние дори не сме излизали на среща още.
Фреди примигна, сякаш не вярваше какъв невероятен късмет бе извадил.
— Би ли искала? — попита той. — Какво ще кажеш да те заведа в „Максим“ утре вечер? В осем добре ли е?
— Чудесно. Можеш да минеш да ме вземеш.
— Разбира се, естествено — отвърна той. Добродушното му лице почервеня от удоволствието. — Страхотно.
Атина кимна и отново отпи глътка вино. О, слава богу — Юнона се опитваше да привлече вниманието й в другия край на залата.
— Извини ме — каза тя и тръгна към шатрата навън.
Тълпата й правеше път, докато минаваше; партито се очертаваше много успешно. И изглеждаше, че почетната гостенка ще допусне кардинална грешка пред обществото. Бей Линг дори нямаше да се появи. Атина ликуваше. Тази жена току-що бе обидила жестоко каймака на лондонското общество.
Доколкото познаваше чичо си, вече си бе заминала.
Венера не споделяше негодуванието на братовчедка си. Двете с Диана бяха невръстни деца, когато загубиха родителите си, когато баща им бе убил себе си и майка им, шофирайки пиян. Тя приличаше на слънчоглед, който търси топлината на мъжкото внимание и неизменно се обръща към него. Дори като съвсем малко момиче русокосата Венера успяваше да завърти главите на всички момчета. Докато Диана се стремеше да стане част от най-влиятелната женска групичка, Венера искаше да посещава смесено училище. За разлика от сестра си, тя страшно държеше на мъжкото мнение. И никога не се бе притеснявала да го признае.
Другите момичета не одобряваха това, но Венера не им обръщаше внимание. Обличаше се секси, толкова, колкото да не премине границата и да изглежда евтино — а дори и това бе въпрос на мнение, каза си тя, докато отпиваше от студеното бяло вино.
— Искам да прочета сценария — каза един от обожателите й.
— Не и преди да започнем с продукцията. — Венера бе категорична. — Въпросът е принципен. Трябва да защитавам интелектуалната си собственост.
— Напълно вярно. — Говорещият бе слаб мъж с лице на пор и палави очи. Казваше се Ерик Дрейпър и ръководеше малка разпространителска верига, която би била идеална за нискобюджетна продукция като нейния филм. — Знаеш ли, Венера — продължи той, докато очите му с наслада се плъзгаха по златистата й копринена рокля, — сигурен съм, че можем да стигнем до някакво споразумение с теб.
— Какво например?
— Ще купя правата за филма ти, а ти ще дойдеш на работна закуска с мен.
След като преспим заедно, казваха недвусмислено очите му.
Харесваше й, когато мъжете й се възхищаваха, но мразеше, когато демонстрираха увереност, че ще си легнат с нея.
— Ерик — изгука сладко тя, — не мисля, че ще стане. Опасявам се, че онова, което ти можеш да ми предложиш, е прекалено малко. — Тя сведе поглед към слабините му, после отново го погледна в лицето. Някои от стоящите наоколо се ухилиха. — За този филм ми трябва голяма разпространителска фирма — заключи тя и върна разговора отново към бизнеса. — Защо не и филмово студио?