Ерик отвори уста да й отвърне, но го прекъснаха. И над двамата надвисна голяма сянка. Венера вдигна очи и сърцето й спря за миг. Беше Ханс.
Не беше го видяла да влиза, не бе забелязала да се приближава. Шокът от близостта му, от физическото му присъствие, надвесен над нея, бе достатъчен.
Беше с тъмен костюм в американски стил, който подчертаваше очите му и тъмните му мигли. Лицето му бе загоряло, а на китката му проблесна златен часовник, „Ойстър“, реши тя. Разкопчаното горно копче на бялата му риза разкриваше няколко къдрави черни косъмчета; колко еротично бе да си играе с тях, докато пръстите й галеха гърдите му…
Венера усети гореща вълна на страст. Помъчи се да си върне самоконтрола и потърси спасение в питието си.
— И какво, за бога, те кара да мислиш — меко попита Ханс, вперил поглед в нея; оглеждаше я бавно, давайки й да разбере, че е забелязал реакцията й, — че ще успееш да го постигнеш?
Тя си пое рязко въздух. Развеселеният му тон ясно й показа, че той знае много добре какво изпитва тя. Той не заслужаваше да има такова влияние над нея. Въпросът му я разгневи. Вярно, желаеше го. Венера никога не се бе заблуждавала по този въпрос. Изпитваше силно сексуално влечение към Ханс Тирш. Но какво от това? Веднъж бе сгрешила. Стига толкова. Нима той не бе скочил в леглото с Лили веднага след това, а и с колко ли още други след нея?
„Аз съм Венера Чеймбърс, по дяволите“, напомни си тя. „Никога не стоя на опашка да чакам реда си“.
— Ще заснемем филма и ще им предложим лентата. — Тя се усмихна студено. — Ще бъде истинска сензация, Ханс. Продукция на Венера Чеймбърс. А най-сигурният залог за успех е актрисата, чийто талант откри именно ти.
— Да. — Очите му се присвиха и желанието в тях премина в гняв. — Проведох няколко разговора. Явно ти си имала нещо общо с поведението на Лили.
Венера сви рамене.
— Ако не знаеш как да се справиш с една млада актриса, Ханс, явно губиш усета си.
Ерик Дрейпър мигновено забрави за Венера и обидите й и се втурна да се представя на известния продуцент.
— Ерик Дрейпър. — Той протегна длан пред тялото на Венера и леко докосна гърдите й с лакът. — Радвам се да се запозная с вас най-сетне, господин Тирш, много съм чувал за вас. Може би ще имаме възможност да работим заедно…
Ханс погледна отвисоко Ерик, който бе избутал Венера на заден план.
— Изглежда, сте застанали пред домакинята ни — с равен глас отбеляза той.
— О, извинете ме. — Без да се притесни ни най-малко, Ерик опита отново: — Но вие сте напълно прав — всеки дребен независим продуцент си въобразява, че ще се сработи с киностудиата. Ние, големите играчи, знаем как стоят нещата. — Обърна се към Венера. — И ти ще се научиш, миличка.
— Името ми е Венера — сряза го тя.
— Все едно — отвърна Ерик. — Е, къде сте настанен за вечерята, Ханс? Ще се отбия да поговорим.
Тирш погледна домакинята.
— Ще седна до Венера — заяви той.
— Не е вярно. — Тресеше се от ярост към двамата мъже. Възползвай се от ситуацията, окуражи се мислено, нека те мотивира още повече да успееш. Да те кара да ставаш рано сутрин. — Всъщност ти си на масата на Ерик.
Ерик грейна от удоволствие, но Ханс я погледна изпитателно.
— Сложили сме повечето гости от киносредите заедно — продължи небрежно тя. — И съм те настанила до Сейди — една истинска, утвърдена звезда, но за високото качество се плаща високо. Може би ще я вземеш за ролята на Мод, след като аз наех Лили.
Ханс поклати глава.
— Ще седя до теб — каза той. — Вече размених картичките на местата ни. Сега личният бодигард на почетната ви гостенка ще седи до този негодяй. — Мускулестата му ръка посочи към Ерик, който почервеня като домат.
— Моля? — заекна той.
— Разбрахме се — отсече Ханс. Тонът му не се промени изобщо. — Сега се разкарай от погледа ми, ако не искаш да пострадаш.
Ерик отвори уста, но бързо размисли. Наведе глава и се отдалечи бързо и с леки стъпки като някое влечуго, скри се в тълпата и се отправи към изхода.
— Не те притеснява да си създаваш врагове, така ли? — попита Венера, опитвайки се да скрие удоволствието си. Въпреки личните им разногласия Тирш не бе позволил на онзи дребен негодник Дрейпър да развали настроението й на собственото й парти.
— Нито пък ти. — Тъмните му очи бяха вперени в нея. — Чух края на разговора ви.
Венера се напрегна. Какво можеше да каже? Че не е от момичетата за една нощ ли? Беше спала с Ханс. И оттогава мислеше само за него.
— Мразя, когато мъжете си играят с мен — рязко отвърна тя.
— А аз мразя, когато жените си въобразяват прекалено много — каза той със спокоен тон. — Ти получи съвсем безпристрастна оценка на прослушването, Венера.