— Не искам да говоря за това.
— Не, просто действаш под грешно впечатление. Мислиш, че имаш пълното право да получиш главна роля в някой мой филм, нали? Голям филм. Именно ти, неопитната актриса. Видях в теб нещо, подходящо за специфична роля. Всъщност ти дори не оправда очакванията ми.
Тя сви длан в юмрук.
— О, да, твоят филм — отвърна тя с престорено мил, язвителен тон. — Вече не е толкова голям, нали?
Зарадва се, когато на иначе непроницаемото му лице внезапно се изписа гняв.
— Ще си платиш за това — процеди през зъби той. — Имам репутация, която никой не може да застрашава. Никой не може да саботира филма ми и да се измъкне безнаказано. Независимо колко е красив.
— Сигурен ли си, че искаш да седиш до мен на вечеря? — попита го Венера и вирна предизвикателно брадичка.
Със сигурност видя страстно желание в погледа му, но какво от това?
— Разбира се — отговори Тирш заплашително. — Дръж приятелите си близо, а враговете — още по-близо.
Диана си проправи път до Юнона. Разговаряше с гостите като съвършената домакиня, приемаше комплименти и правеше още по-щедри на другите.
Но не влагаше душа в това. За първи път светските ангажименти й се струваха безсмислени, загуба на време. Умът й все се връщаше към новата й страст — работата.
Вече бе уговорила пет интервюта в супермодерните салони на „Виктрикс“. Работниците пристигаха със светкавична скорост — Диана бе решила да наеме едновременно пет екипа, бе обещала бъдещи поръчки на най-добрите и благодарение на съревнованието помежду им постигнаха истински чудеса със строителния график. Другата седмица можеше да започне с фотосесиите. Хотелът щеше да се появи на страниците на „Ин Стайл“, „Хийт“, „Гламър“ и „Ивнинг Стандарт“ и това бе само като начало. Не харесваше хората от рекламния отдел на Карл. Нека Родън си действа според вътрешните правила на компанията, каза си Диана; тя самата бе решена да поеме лъвския дял от рекламната кампания.
Искаше да впечатли Карл. Хотел „Ковънт Гардън“ щеше да бъде забележителен, но бе само един бутиков хотел. Сега той реновираше своя представителен огромен хотел в Европа — „Виктрикс Рим“. Диана имаше идеи. Този проект бе почти готов и тя искаше нов.
— Скъпа! — Целуна братовчедка си, която следеше какво става с партито също като някой диригент, който държи под око оркестъра. — Мисля, че задачата е изпълнена. Кой можеше да предположи, че ще е толкова лесно? Глупачката дори не се появи.
— Струва ми се прекалено лесно — притеснено отвърна Юнона.
— Хайде да настаняваме гостите за вечеря. — Диана даде знак на салонния управител и сервитьорите започнаха да съпровождат гостите до местата им. Докато столовете се издърпваха назад и поканените сядаха сред шумолене на коприна и дантела, Юнона забеляза как очите на всички се отправяха към централната маса, където седяха братовчедките Чеймбърс, продуцентът Ханс Тирш, Пени — светската репортерка на „Стандарт“, и видимо оставаше едно празно място.
Юнона отиде до мястото си и седна, Диана я последва. Пени бе потънала в разговор с Атина; Венера и австриецът се гледаха гневно един друг, но за момента се държаха съвсем цивилизовано. Юнона рязко кимна на сервитьорите да започнат обслужването на масите, а по лицето й бе изписано крайно неодобрение. Всеки можеше да го забележи, а тя бе решена провинението на Бей Линг да бъде ясно подчертано за пред репортерите.
— Опасявам се, че не можем да чакаме повече — въздъхна тя.
Пени се обърна към нея:
— Да, не е ли ужасно?
Сервитьорите се заеха със задълженията си, поднесоха телешка супа на всеки, заеха се да сипват виното, предлагаха топли питки с подправки.
Изведнъж Пени смушка Юнона с лакът.
— Коя е тази? — попита тя.
Юнона извърна глава и кръвта й се смрази.
Бей Линг. Елегантно, направо безупречно облечена в строг костюм на „Шанел“, с нужните класически аксесоари към него, с прибрана в скромен кок коса и дискретен грим. Сред гостите се разнесе шушукане, докато се обръщаха да я видят. За по-малко от секунда Юнона прецени, че тя е избрала почти идеалния тоалет. Юнона леко приглади роклята си в яркооранжево и кремаво; висшата мода, в която се появи Бей Линг, правеше голямата братовчедка Чеймбърс да изглежда доста пъстра.
Четирите жени не успяха да се сдържат и размениха смаяни погледи. Юнона забеляза, че Пени стисна устни, доловила неловкото им положение.
— Това ли е почетната гостенка? — мило попита тя.
Юнона кимна и побутна стола си назад.
— Да — каза тя. — Ще ида да я посрещна.
Но Бей Линг вече се бе запътила към масата. За миг застана пред стола си редом с Юнона, така че журналистите добре да я огледат. Няколко от фотографите се скупчиха наоколо; Бей Линг се усмихна ведро и леко наклони глава.