— Толкова е жалко, че годеникът ви не можа да дойде — обърна се към нея Мелиса Корк.
— Знаете ли, лейди Корк…
— Мелиса, моля ви.
— Клемент държи на уединението си и искаше само да опозная роднините му малко по-добре. А и е толкова приятно да съм тук.
Да, мислеше си Юнона, тази вечеря щеше да бъде отбелязана като успех за Бей Линг. Но тя не бе приключила с нея, в никакъв случай.
Бей Линг си тръгна рано, което бе върховен израз на добри маниери, за да могат и другите да си тръгнат. Юнона се сбогуваше с гостите, а Диана й помагаше. Всяка изпращаше своите познати. Атина вече имаше визитната картичка на Фреди, както и уговорена среща. Поне бе успяла да пофлиртува малко с него пред Бей Линг. В това отношение отбелязаха точка в тяхна полза, тъй като Фреди притежаваше благородническа титла, а мигновено бе станало ясно на всички, че Бей Линг също би искала да има — единственото нещо, което Клем не можеше да й купи.
Тя дори бе предложила да направи голямо дарение за любимата благотворителна кауза на министър-председателя; Юнона само се засмя, сякаш това бе някаква шега. Всяка по-нататъшна атака срещу Бей Линг би насочила Пени по съвсем погрешна следа. Бе принудена наистина да я защити.
Но сега бе дори още по-решена да се отърве от нея. След като бе напуснала работата си при Питър Лорд, попечителският фонд придобиваше по-голяма значимост.
Венера стоеше на заден план и чакаше Ханс Тирш да си тръгне. По дяволите, този човек я вбесяваше. Бе наблюдавал малката сценка с Бей Линг с огромно удоволствие и както тя тайно подозираше, отлично бе разбрал всичко. По време на вечерята я ядоса, като отказа да спомене и дума за нейния филм, за своя, за Лили и дори за бизнеса като цяло. Поддържаше единствено учтив светски разговор и тя трябваше да спазва добрия тон и да се преструва, че й е все едно.
Седяха един до друг и тя долавяше близостта на коравото му, мускулесто бедро, усещаше лекия допир на едрите му пръсти до ръката си. Той изпиваше с очи лицето й, тялото й. Дори само когато й подаваше панерчето с хляба, тя изпитваше желание и силно влечение към него.
Какво пък, мислеше си тя, решена да не му достави удоволствието да я види как се поддава на порива, това е отлична тренировка. Той си мислеше, че тя прилича на разгонената Лили. Как пък не. Тя нямаше да стане част от харема му.
Но я болеше, че той не иска да я приеме като професионалист от неговия бранш. Искаше да говори с него като продуцент. Дребен, прохождащ продуцент. Но все пак като равна.
Когато Ханс разговаряше с Бей Линг, която седеше срещу него, Венера изгаряше от ревност. Годеницата на Клем можеше да очарова всеки мъж. Мръсницата направо грейваше от вниманието му и се смееше звънливо и в старанието си да се прави на развеселена примигваше с тъмните си мигли. Гадост, мислеше си с неприязън Венера. Бей Линг играеше ролята на глупава брюнетка, на старомодна кокетка. А от начина, по който Ханс й се усмихваше, й се струваше, че може да е достатъчно глупав, че да се хване на номерата й.
Слава богу, че чичо Клем имаше толкова много пари, че дори и Ханс не можеше да се мери с него. Би било ужасно да види Ханс Тирш с Бей Линг.
Ядосана и пренебрегната, Венера бе принудена да си говори с един от репортерите от дясната й страна и минутите й се струваха часове. Знаеше, че би трябвало да бъде нащрек, да търси нови начини да хване Бей Линг в капан. Но просто не й се занимаваше. Не и тази вечер. Дори и заради милионите на Клем.
Искаше само да се махне оттук и да докаже на Ханс колко греши.
Бей Линг свали дрехите си висша мода, захвърли ги на пода и гневно се отправи към банята. Гадни кучки. Пратили й били костюми! А най-лошото бе, че онази идиотка от пресата наистина им бе повярвала.
Ядосана, тя пусна водата и се зае да пълни ваната, след което изсипа половин флакон „Флорис“ с аромат на зюмбюл и се наслади на свежия мирис, който изпълни цялото помещение. Значи бяха планирали да я унизят, да я обрекат на социална изолация. Искаха да я видят как заеква пред представителите на европейската аристокрация и да я снимат в някаква противна рокля. Нея, екзотичната чужденка от прекалено долен произход за стар перверзник като глупавия им чичо. Бяха толкова прозрачни…
Докато водната струя нежно галеше тялото й, Бей Линг се замисли как точно да им отмъсти. Имаше няколко чудесни възможности. Трябваше да се погрижи за комфорта на Клем, така че откритата враждебност отпадаше като вариант. Но една война на изтощение, в която четирите жени щяха да бъдат унизени и победени… Клем не само щеше да ги лиши от наследство, а да се отрече от тях. Кръвното родство, на което той толкова държеше, всъщност се отнасяше до неговия имидж. Ако прелестните братовчедки Чеймбърс станеха по-известни като „опозорените Чеймбърс“, той щеше да ги зареже на мига.