И Бей Линг реши, че може за начало да изобличи тези техни така наречени „кариери“. Дали наистина се справяха толкова добре? Естествено, че не. Беше само преструвка, само фасада. Опитваха се да надхитрят прозорлива жена като нея. Тя самата трябваше да използва абсолютно всичките си заделени някога пари, за да се представи пред Клем като богата жена… Ако той знаеше за произхода й, никога не би я докоснал.
Е, добре. Пристъпи от крак на крак под водата, докато се наслаждаваше на топлината. Клем я харесваше изключително слаба, без никакви женствени извивки и Бей Линг постоянно гладуваше; топлината бе единственото удоволствие, на което можеше истински да се наслади. Затова още повече мразеше тези английски кучки, които я бяха домъкнали на този мъглив и студен остров. Поне вече имаше план. Щеше да ги изобличи пред цялото светско общество. И след като всички видят какви алчни измамници са, тя щеше да използва богатството си, за да унищожи прохождащите им кариери, просто за всеки случай. Твърдо възнамеряваше да ги разори.
Много по-силни жени от тях бяха се изпречвали на пътя й. Бей Линг бе твърдо решена да ги накара да съжаляват.
Деветнадесета глава
Утринно слънце струеше през прозорците в спалнята на Юнона. Събуди се леко дезориентирана, с усещането, че закъснява за работа. Но когато се поразсъни, си спомни, че всъщност бе подала оставката си на снощното парти.
Партито. О, толкова много пари бяха похарчени, за да злепоставят Бей Линг като неподходяща съпруга, и всичко отиде на вятъра. Младата жена бе триумфирала — без много шум, ненатрапчиво, типично по английски. Сега журналистите вероятно пишеха хвалебствените си статии.
Юнона бе отново на изходна позиция. Минус четиридесет хиляди лири. И без работа.
Потисната, тя остана да лежи по гръб още няколко минути, докато бавно се разсънваше. Стаята бе страхотна, обзаведена като разкошен провинциален дом, с много тежки завеси от кретон, прихванати със зелена кадифена панделка, персийски килим, застлан върху много мек кремав мокет, бледожълт диван с яркосини възглавнички и орехова тоалетка. В ъгъла имаше старинно писалище, една от любимите й вещи от старата й къща. Джак й го бе купил.
Съзнаваше, че колкото и красива да бе тази къща, тя не бе нейна. Държаха я под наем. И то само за година. А вече беше март…
Тревожни мисли измъчваха ума й. Ами ако не можеше да раздели Бей Линг и чичо Клем?
Юнона се стегна, леко засрамена от слабостта си. От всички братовчедки именно тя бе най-хладнокръвната; беше най-голямата, лидерът на групата. Никога не губеше самообладание. Не можеше да си позволи да я разкъсват съмнения. Пресегна се за халата си от естествена коприна, който приличаше на кимоно, пъхна краката си в пантофки от телешка кожа и се запъти надолу към кухнята.
Атина вече бе там и тъкмо довършваше чаша еспресо; изгълта кафето на една глътка, по италиански. Беше облечена в идеално скроен сиво-зелен костюм с панталон, бледорозова копринена риза и обувки на висок ток „Стивън Килиън“. Тоалетът й стоеше фантастично. Юнона мигновено реши, че ще пие само чай на закуска и ще изяде половин грейпфрут — нито калория повече.
— Истинска катастрофа — отбеляза по-малката й сестра.
Нямаше нужда да пита за какво става дума. Юнона се подразни.
— Благодаря, задето изтъкна очевидното — сопна й се тя. — Тази жена е коварна, но ще я хванем натясно. — Огледа малката кухня. — Диана и Венера още ли спят?
Атина поклати глава.
— Излязоха отдавна. Макар да не е за вярване, Венера тръгна първа.
— Защо?
— По работа — простичко отвърна Атина.
Юнона се засмя.
— Приемат нещата много на сериозно. Всичко е само фасада, за да прикрием истинската си цел.
— Разбира се — вяло се съгласи Атина. — Трябва да тръгвам — добави тя. — Имам среща. Ще се видим ли на вечеря?
— Естествено — отговори Юнона, но сестра й вече й бе обърнала гръб и излизаше. Токчетата на обувките й потракваха енергично.
„Защо всички се отнасят толкова отговорно към работата?“, подразни се Юнона. Но знаеше отговора — защото можеха.
Спомни си дръзките си думи към Питър Лорд. Тогава смяташе, че е взела правилното решение. Но сега бе в задънена улица. Нямаше работа, нямаше съпруг, Бей Линг не се беше предала, а спестяванията й бързо се топяха.
„Ами ако…“, не спираше да мисли Юнона. „Ами ако Клем не се осъзнае? Ако Бей Линг успее с плана си? Ами ако забременее? Ако Джак се ожени повторно и никой повече не пожелае Юнона?