— Не, нарича се предварителен договор за покупко-продажба. Ти ще ми дадеш изключителните права за покупка на жилището само за един месец. Така няма да съм се охарчила напразно за оценката на имота и подготовката на документите, ако го продадеш на някого другиго.
— Но няма друг желаещ.
— Просто за да сме сигурни — твърдо отсече Юнона.
Емили присви очи и Юнона можеше да предположи какво точно си мисли тя. Побърза да приключи със сделката.
— А и разбира се, така е по-сигурно за теб. Ще ти дам пет хиляди авансово, които ще бъдат приспаднати от сумата от триста хиляди, когато купя имота.
— Не разбирам — повтори отново Емили.
Юнона въздъхна.
— Ако се откажа, ти ще задържиш петте хиляди. Така показваме, че и двете сме сериозни в намеренията си през следващия един месец.
— Мога да задържа петте хиляди?
— Абсолютно — потвърди Юнона.
При тези думи Емили се усмихна като дете, на което току-що са му купили сладолед.
— Е, скъпа, защо не каза по-рано! — възкликна тя и се пресегна през бюрото за позлатената си писалка „Паркър“.
Юнона се прибра с такси, стиснала до гърди скъпоценния документ и вперила поглед в часовника си. Един и половина — оставаше й половин час. Бе похарчила много пари сутринта, защото ползваше скъпи адвокатски услуги, но пък вече имаше предварителен договор, както и регистрирана фирма: „Годес Летингс“.
Сега оставаше само да финализира сделката. Ако нещо се объркаше, щеше да изгуби пет хиляди лири плюс хонорара на адвокатите.
Но ако всичко минеше по план?
Юнона вече започваше да се притеснява, но отказваше да се поддава на тревожни мисли сега, не и точно сега. Направи си кафе, хубаво американско кафе с аромат на канела и без никакви калории. Къщата бе ужасно тиха без другите момичета.
Не можеше да повярва колко бавно минава времето. Представи си Клодет в нейния тесен, модерно обзаведен апартамент на Западна шестнайсета улица как си обува панталон, избира подходящия чифт обувки „Маноло Бланик“, поглежда часовника си „Патек Филип“, може би хапва половин геврек или купа кисело мляко. Сигурно бърза и вече се е изнервила. Прищевките на коя ли капризна кинозвезда щеше да задоволява днес?
Два без десет. Юнона не можеше да чака повече. Представи си как Клодет набързо прелиства последния брой на „Ню Йорк Таймс“, грабва ключовете си и се запътва към вратата. Набра телефонния й номер. Чу единичния сигнал, който използваха в Америка. Устата й бе пресъхнала от вълнение. Слава богу, че щяха да говорят по телефона, помисли си тя. Клодет не можеше да я види.
— Ало.
— Клодет, обажда се Юнона Чеймбърс.
Гласът й прозвуча спокойно и уверено дори и на самата нея. Малко светски опит можеше да свърши чудеса в такива ситуации.
Клодет звучеше точно толкова забързана, колкото бе предположила.
— Тъкмо излизам. Да ти се обадя ли в офиса?
— Всъщност сега работя за себе си — обясни Юнона и продължи, преди Клодет да има време да реагира. — Не ми ли беше казала, че Кевин Блейни ще снима филм в Лондон другия месец?
— Да. И е ужасен сноб. Отказа всичко, което Питър ни предложи.
— Мога да ти предложа идеалното място. — Юнона го описа набързо. — В Мейфеър, с портиер, двустаен апартамент с прилежаща баня към голямата спалня, хидромасажен панел в душ-кабината, изцяло нови уреди. И огромен вграден киноекран. — Нямаше такъв, но тя щеше да набави. — Идеалното жилище за него. А после може да ти върши работа и за много други клиенти. Реших, че може да си спестиш главоболията и да го наемеш от мен за цяла година, с включено пълно обслужване естествено. Така винаги ще имаш на разположение подходящ апартамент за шефовете на студиото, звезди или който и да било.
— Трябва да е много шик — подхвърли Клодет, но поне не й затвори телефона.
— Точно така. Изпратих ти снимки на електронната поща — продължи Юнона. — Говорим за много дискретен и скъп имот. Ако не го искаш, от „Уорнър Брадърс“ вече проявиха интерес.
— Колко?
— Давам го с отстъпка. Четири хиляди и петстотин на месец, включително мебелите, камериерско обслужване и портиер.
Сърцето й ще се да се пръсне от притеснение.
— Нека да ги погледна. Изчакай. — Последва пауза и тя чу как Клодет отива до компютъра си и набира нещо на клавиатурата. — Ооо. — Тя пое рязко въздух. — Наистина страхотно жилище. Но, Юнона, искаме сигурност. Твърд наем за две години.
— Две години? — Юнона определено не бе доволна. — Клодет, това е нечувано.
— Това е офертата ми.
— Добре, но ще искам предплата за една година.
— Никакъв проблем. — Клодет въздъхна дълбоко. — Кевин ще се влюби в него, както и нашият изпълнителен директор… Отлична работа, Юнона. Можеш ли да изпратиш документите по факса в деловодството?