— Ти ме излъга.
— И ти ме излъга. Каза ми, че не си говорил с баща ни, че не си стъпвал в къщата от девет години. Все лъжи, Форест. Част от една голяма измама. Защо го направи? Защо просто не ми каза за парите?
— А ти защо не ми каза?
— Може би щях да го направя, разбра ли? Не съм сигурен как смятах да продължа. Трудно е да мислиш трезво, когато намериш баща си мъртъв и откриеш пари в брой, а после разбереш, че някой друг знае за тях и с удоволствие би те убил, за да ги вземе. Такива неща не се случват всеки ден, така че прости ми, ако не съм достатъчно опитен.
Стаята утихна. Форест потропа с пръсти и вдигна поглед към тавана. Рей беше казал каквото искаше. Алисън разтърси дръжката на вратата, но не влезе.
Форест се наведе напред и каза:
— За онези два пожара — къщата и самолета — случайно да имаш някакви нови заподозрени?
Рей поклати глава.
— Няма да кажа на никого — рече той.
Отново помълчаха и времето свърши. Форест се изправи бавно и погледна надолу към Рей.
— Дай ми една година. Когато изляза оттук, тогава ще поговорим.
Вратата се отвори. На излизане Форест остави ръката си да докосне леко рамото на Рей. В никакъв случай не бе приятелско потупване, но все пак си беше допир.
— Ще се видим след година, братле — каза той и излезе.