Рей се съсредоточи върху малката чесна. Като всички неопитни пилоти огледа внимателно самолета си, следвайки списъка с инструкциите. Инструкторът му Фог Нютън започваше всеки урок със страховит разказ за загиналите в пламъците пилоти, които от мързел претупвали този етап.
Когато се увери, че всички външни части са в безупречно състояние, той отвори вратата, влезе и закопча колана си. Двигателят потегли гладко, радиоуредите се събудиха за живот. Рей довърши проверката и се обади в кулата. Преди него имаше един редовен полет и само десет минути след като затвори вратата, той получи разрешение за излитане. Отлепи се гладко от земята и зави на запад, към долината Шенандоа.
На хиляда и триста метра височина пресече планината Афтън, която му се видя съвсем близко. Имаше малко турбулентност и самолетът се раздруса, но не беше нищо необичайно. Когато премина хълмовете и полетя над равнината, въздухът стана спокоен и тих. Официално видимостта беше трийсет километра, макар че на тази височина се виждаше доста по-надалеч. Без таван и без нито едно облаче. Рей завърши проверката на уредите по време на полет, разчете горивната си смес за нормално пътуване и се отпусна за пръв път, откакто бе обявил готовност за излитане.
Шумът по радиото изчезна и нямаше да се появи отново, преди Рей да наближи кулата в Роуаноук на шейсет и пет километра на юг. Реши да избегне Роуаноук и да остане в неконтролираното въздушно пространство.
Знаеше от собствен опит, че психиатрите в Шарлотсвил вземат по двеста долара на час. Пилотирането излизаше на сметка и беше много по-ефективно, макар че тъкмо един добър психиатър го бе посъветвал колкото се може по-скоро да си намери ново хоби. Рей ходеше при него, защото трябваше да говори с някого. Точно месец след като бившата мисис Атли подаде молба за развод, заряза работата си и напусна къщата им само с дрехите и бижутата си — всичко това бе изпълнено с безмилостна ефикасност за по-малко от шест часа. — Рей се сбогува за последен път с психиатъра, отиде до летището, попадна в Кабината и получи първата си обида от Дик Докър или Фог Нютън, не помнеше точно кой.
Подейства му добре — някой се интересуваше от него. Последваха още ругатни и Рей, макар наранен и объркан, намери нов дом. Вече три години кръстосваше ясното самотно небе на планините Блу Ридж и долината Шенандоа, успокояваше гнева си, проливаше по някоя сълза и разискваше грижите си с празната седалка до него. Тя си отиде, повтаряше седалката.
Някои жени си тръгват и в крайна сметка се връщат. Други си отиват и дълго се терзаят. Трети те напускат така решително, че изобщо не поглеждат назад. Заминаването на Вики беше толкова добре планирано и хладнокръвно изпълнено, че първият коментар на адвоката на Рей беше следният: „Откажи се, мой човек.“
Тя бе получила по-изгодно предложение, като спортист, който сменя отборите в последния момент. Ето новата униформа, усмихнете се пред камерите, забравете стария отбор. Докато Рей бе на работа една прекрасна сутрин, Вики си замина с лимузина. Отзад беше микробусът с вещите й. Двайсет минути по-късно тя влезе в новия си дом, имение с коневъдна ферма на изток от града, където Лю Ликвидатора я чакаше с разтворени обятия и предбрачно споразумение. Лю беше корпоративен лешояд, чиито набези му бяха осигурили към половин милиард според проучванията на Рей. На шейсет и четири години той беше осребрил жетоните си, беше напуснал Уолстрийт и бог знае защо бе избрал да свие новото си гнездо в Шарлотсвил.
Някъде по пътя бе попаднал на Вики, бе й предложил сделка, бе й направил децата, които трябваше да й даде Рей, и сега с красивата си жена и с новото си семейство искаше да бъде възприеман сериозно като новия Баровец.
Писна ми, каза на глас Рей. Говореше на глас на сто и шейсет метра височина и никой не му отговаряше.
Предполагаше и се надяваше, че Форест не пие и не взема наркотици. Но подобни предположения обикновено се оказваха погрешни, а надеждите — напразни. След като двайсет години висеше по клиники и пак се пропиваше, брат му едва ли някога щеше да се оправи. Освен това Рей беше сигурен, че Форест няма нито цент — състояние, което вървеше ръка за ръка с лошите му навици. И следователно щеше да търси пари и да се ослушва за наследството на баща им.