— Телевизорът, стереоуредбата, микровълновата печка, всичко си е тук — докладва Крофорд. — Разпилели са книги и списания, съборили са масичката до телефона в кухнята, но явно са бързали. Търсили са нещо конкретно. Да имаш представа какво?
— Не, нямам представа. — Рей чуваше шума от полицейската радиовръзка.
— Колко спални има? — попита Крофорд, докато се движеше из апартамента.
— Две, моята е отдясно.
— Всички врати на шкафовете са отворени. Търсили са нещо. Да се сещаш какво може да е то?
— Не — отвърна Рей.
— Няма следи да е влизано в другата спалня — докладва Крофорд, а после заговори с двама полицаи. — Почакай малко — рече той на Рей, който стоеше неподвижно до входната врата, гледаше през мрежата за комари и мислеше как най-бързо може да се прибере.
Полицаите и Крофорд решиха, че става въпрос за случаен удар на много добър крадец, който се е стреснал от алармата. Разбил е двете врати с минимални щети, разбрал, че има аларма, претърсил набързо апартамента за нещо конкретно и когато не го намерил, разровил това-онова от яд и избягал. Той или те — крадците — можеха да са повече от един.
— Трябва да дойдеш да кажеш на полицията дали нещо липсва и да попълниш формуляр — рече Крофорд.
— Утре съм там — отвърна Рей. — Можете ли да охранявате дома ми тази вечер?
— Да, ще измислим нещо.
— Обади ми се, когато си тръгнат полицаите.
Той седна на стъпалата на верандата и се заслуша в щурците. Искаше му се да иде в складова база „Чейнис“ и да седне в тъмното с един от пищовите на съдията, готов да гръмне всеки, който го доближи. Петнайсет часа с кола. Три и половина с частен самолет. Обади се на Фог Нютън, но никой не вдигна слушалката.
Телефонът отново го сепна.
— Още съм в апартамента — каза Крофорд.
— Не мисля, че това е случайна работа — отвърна Рей.
— Спомена някакви ценности, семейни работи, в склада „Чейнис“.
— Да. Дали можеш да ги пазите тази вечер?
— Там си имат охрана, пазачи и камери, доста добре са се подсигурили. — Крофорд явно беше уморен и хич не го блазнеше идеята да дреме в колата си цяла нощ.
— Можеш ли?
— Няма как да вляза там. Трябва да си клиент.
— Наблюдавай входа.
Крофорд изръмжа и си пое дълбоко дъх.
— Добре, ще проверя, може би ще извикам някого да седи там.
— Благодаря. Ще ти се обадя утре, като стигна в града.
Обади се в „Чейнис“, но там никой не вдигна. Изчака пет минути, обади се отново и преброи четиринайсет сигнала, преди да чуе глас.
— „Чейнис“, охрана, Мъри на телефона.
Рей много учтиво обясни кой е и какво иска. Разказа, че е наел три помещения и малко се притеснява, защото някой е разбил апартамента му в града. Дали мистър Мъри не би могъл да обърне специално внимание на 14В, 37Ф и 18Р? Няма проблеми, отвърна мистър Мъри, който сякаш се прозяваше пред телефонната слушалка.
— Просто малко се притеснявам — обясни Рей.
— Няма проблеми — измърмори мистър Мъри.
Едва след един час и две питиета тревогата му се поуталожи. Беше все така далеч от Шарлотсвил. Изпитваше желание да скочи в наетата кола и да потегли към дома си през нощта, но се овладя. Предпочиташе да поспи, а на сутринта да се опита да намери самолет. Сънят обаче не го ловеше, така че се върна към съдебните досиета.
Веднъж съдията бе казал, че не разбира много от териториално устройство и застроителни планове, защото в щата Мисисипи имало малко такива, а в шестте окръга на 25 съдебна област нямало никакви. И все пак някой го беше убедил да гледа жестоко оспорвано дело, свързано със застроителни проблеми в град Кълъмбъс. Делото бе продължило шест дни и когато бе свършило, някой се бе обадил анонимно и бе заплашил съдията с куршум. Поне така пишеше в бележките.
Заплахите не бяха рядкост и се знаеше, че баща му държи револвер в куфарчето си. Носеха се слухове, че и Клодия има оръжие. Смяташе се, че е по-добре по теб да стреля съдията, а не съдебната му секретарка.
Строителното дело едва не приспа Рей. Но после намери пролуката, черната дупка, която търсеше, и забрави за съня.
Според данъчните си декларации през януари 1999-а съдията бе получил 8110 долара за някакво дело в 27 област. Въпросната област се състоеше от два окръга по крайбрежието на залива — една част на щата, от която баща му слабо се интересуваше. На Рей му се стори странно, че съдията доброволно е приел да отиде там за няколко дни.
Още по-странно бе отсъствието на съдебно досие. Рей прерови двата кашона, но не намери нищо за никакво дело по крайбрежието. С едва сдържано любопитство прегледа останалите трийсет и осем. Забрави за апартамента си, за склада, забрави да се тревожи дали мистър Мъри е буден или дори жив и едва не забрави за парите.