Едно съдебно досие липсваше.
26
Полетът на „Ю Ес Еър“ тръгваше от Мемфис в седем без двайсет сутринта, което означаваше, че Рей трябваше да напусне Клантън не по-късно от пет. Затова той спа около три часа, както обикновено в Кленова градина. По време на първия полет задряма по пътя, после пак на летище Питсбърг и отново при редовния полет към Шарлотсвил. Огледа апартамента си и заспа на канапето.
Парите не бяха докоснати. Никой не беше прониквал в нито едно от трите наети помещения в „Чейнис“. Нямаше нищо необичайно. Рей се заключи в 18Р, отвори петте огнеупорни и водоустойчиви кутии и преброи петдесет и трите торби за фризер.
Седнал на бетонния под с пръснати около себе си три милиона долара, Рей най-сетне си призна колко важни са станали тези пари за него. Истинският ужас снощи беше опасността да ги загуби. Сега се страхуваше да ги остави.
През последните няколко седмици все повече се интересуваше кое колко струва, какво може да си купи с подобни пари, как биха се увеличили при консервативно или при агресивно инвестиране. Понякога се мислеше за богат, друг път отхвърляше подобна идея. И все пак тя го глождеше, стоеше точно под повърхността и все по-често изплуваше. Въпросите бавно получаваха отговор — не, парите не бяха фалшиви, не, не можеха да се проследят, не бяха спечелени в казината, не бяха прибрани като подкуп от адвокатите и тъжителите в 25 съдебна област.
И не, не можеше да ги раздели с брат си, защото щяха да го довършат. И по няколко причини не можеха да бъдат включени в завещанието.
Една по една вероятностите отпадаха. Можеше да се наложи да задържи парите.
Някой почука силно по металната врата и Рей едва не изкрещя. Скочи на крака и извика:
— Кой е?
— Охрана — долетя отговорът.
Гласът му се стори слабо познат. Рей прекрачи банкнотите и посегна към вратата, която отвори само няколко сантиметра. Насреща му се ухили мистър Мъри.
— Всичко наред ли е тук? — попита той. Приличаше повече на портиер, отколкото на въоръжен пазач.
— Да, благодаря — отвърна Рей с все така свито сърце.
— Ако имате нужда от нещо, обадете ми се.
— Благодаря за снощи.
— Това ми е работата.
Рей опакова парите, заключи вратата и се прибра, като непрекъснато поглеждаше в огледалото за обратно виждане.
Собственикът на апартамента му изпрати група мексиканци дърводелци да оправят двете разбити врати. Те чукаха и стъргаха до късно следобед и когато приключиха, приеха по една студена бира. Рей си поприказва с тях, после се постара да ги разкара. На кухненската маса имаше куп писма и след като половин ден ги беше избягвал, седна да ги прегледа. Сметките трябваше да се платят. Каталози и рекламни брошури. Три съболезнователни телеграми.
Имаше писмо от данъчните власти, адресирано до мистър Рей Атли, изпълнител на завещанието на Рубън В. Атли, изпратено преди два дни от Атланта. Рей го огледа внимателно и бавно го отвори. Един-единствен лист, официална бланка, от някой си Мартин Гейдж от отдел „Криминални разследвания“ в Атланта. Писмото гласеше:
Уважаеми г-н Атли,
Като изпълнител на завещанието на баща си сте задължен по закон да включите всички активи за оценка и данъчно облагане. Прикриването на имущество представлява данъчна измама. Незаконното изразходване на активите е нарушение на законите на Мисисипи, а би могло да наруши и определени федерални закони.
Първият му инстинкт беше да се обади на Хари Рекс, за да види какво е съобщено на данъчните. Като изпълнител той разполагаше с година от датата на смъртта, за да подаде последната данъчна декларация, а според счетоводителя удължаването на срока не било никакъв проблем.
Писмото беше изпратено ден, след като двамата с Хари Рекс ходиха в съда да започнат легализацията. Защо данъчните реагираха толкова бързо? Откъде изобщо знаеха за смъртта на Рубън Атли?
Вместо това се обади на служебния номер от бланката. Съобщението на телефонния секретар го приветства в света на данъчната служба в Атланта и го помоли да се обади по-късно, защото събота бе почивен ден. Рей влезе в интернет и намери в указателя на Атланта трима души на име Мартин Гейдж. Първият, на когото се обади, беше извън града, но жена му каза, че не работел за данъчните, боже опази. На втория телефон никой не вдигна. На третия откри един мистър Гейдж да вечеря.
— Работите ли за данъчните власти? — попита Рей, след като сърдечно се представи като професор по право и се извини за безпокойството.