Сънят му представляваше няколко кратки дремки на канапето. Стените пукаха по-силно, вентилационните шахти и тръбите сякаш оживяваха. Нещо се движеше, а после спираше. Една нощ след разбиването целият апартамент бе в очакване на ново нападение.
27
Тъй като се мъчеше да живее нормално, Рей направи дълъг крос по любимия си маршрут — през търговския център, по главната улица до университета, после нагоре по хълма към обсерваторията и обратно, общо десет километра. Обядва с Карл Мърк в „Бижу“, популярно бистро на три пресечки от дома си, а после пи кафе в едно заведение с масички на тротоара.
Фог беше резервирал бонанзата за тренировка в три следобед, но пощата дойде и нормалният живот отиде по дяволите.
Пликът беше адресиран до него на ръка, без подател, с пощенско клеймо от Шарлотсвил с вчерашна дата. Пръчка динамит не би изглеждала по-подозрително върху масата. В плика имаше сгънат на три лист хартия и когато Рей го разтвори, всичките му системи блокираха. За миг спря да мисли, да диша, да чува и да усеща каквото и да било.
Беше цветна цифрова снимка на входа на 14В, разпечатана от компютър на стандартна копирна хартия. Нито дума — нито заплахи, нито предупреждения. Нямаше нужда.
Когато отново задиша, Рей започна да се поти. Чувствителността му се възвърна колкото да усети остра болка в корема. Зави му се свят и затвори очи. Когато ги отвори и отново погледна снимката, тя трепереше в ръцете му.
Първата му съзнателна мисъл беше, че в апартамента му няма нищо, без което да не може да мине. Можеше да остави всичко. Все пак напълни един малък сак.
Три часа по-късно спря за бензин в Роуаноук, а след още три часа сви на един паркинг за камиони до източния край на Ноксвил. Дълго време седя там, свит ниско на седалката, и гледаше как камионите идват и си отиват и как хората влизат и излизат от пълната закусвалня. Беше си избрал една маса до прозореца и когато тя се освободи, той заключи аудито си и влезе. От масата пазеше колата си, която беше на петнайсет метра от него и пълна с пари. Три милиона в брой!
По миризмата прецени, че тук готвят с мас. Поръча си сандвич и започна да пише вариантите за действие върху една салфетка.
Най-сигурното място за парите беше в банка, в голям сейф зад дебели стени, камери и т.н. Можеше да ги раздели на части, да ги разпредели в няколко банки в различни градове между Клантън и Шарлотсвил и да остави много объркана следа. Парите щяха да бъдат дискретно пренесени с куфарче. Веднъж вложени в банката, никой с пръст не можеше да ги пипне.
Но макар и объркана, следата щеше да бъде твърде дълбока. Формуляри, документ за самоличност, домашен адрес, телефони, запознайте се с новия ни вицепрезидент, бизнес с непознати, видеокамери, регистрация за сейфа и кой знае още какво, защото Рей никога досега не беше крил нещо в банка.
По магистралата беше подминал няколко частни склада. Напоследък те бяха навсякъде и, кой знае защо, се тъпчеха колкото се може по-близо до големите пътища. Защо да не избере един напосоки, да спре там, да плати в брой и да сведе бюрокрацията до минимум? Можеше да се помотае ден-два в някое забутано градче, да намери още няколко огнеупорни кутии в местния магазин, да остави парите на сигурно място и да се измъкне. Идеята беше прекрасна, защото мъчителят му нямаше как да я предвиди.
И в същото време глупава, защото той трябваше да остави парите.
Можеше да ги занесе вкъщи в Кленова градина и да ги зарови в мазето. Хари Рекс щеше да предупреди шерифа и полицията да следят за подозрителни външни лица, ако се появят в града. Ако някой агент го следеше, в Клантън щяха да го надушат и до изгрев слънце Дел в „Кафето“ щеше да знае подробностите. Там човек не можеше да се закашля, без трима души да прихванат настинката му.
Шофьорите на камиони идваха на вълни и повечето от тях говореха високо на влизане. Нямаха търпение да пообщуват със себеподобни след километрите самота в кабината. Всички изглеждаха еднакво — с джинси и островръхи ботуши. Чифт маратонки мина край него и привлече вниманието му. Панталони в цвят каки вместо джинси. Човекът беше сам и седна на бара. В огледалото Рей виждаше лицето му, което му се стори познато. Широко чело, тясна брадичка, дълъг плосък нос, лененоруса коса, около трийсет и пет годишен. Беше го виждал някъде в Шарлотсвил, но не можеше да определи къде точно.
Или пък вече всеки му се струваше подозрителен?
Когато бягаш с плячката си като убиец с трупа на жертвата в багажника, много лица ще ти се сторят познати и заплашителни.
Сандвичът му пристигна, горещ, вдигащ пара и по-крит с пържени картофки, но Рей бе изгубил апетита си. Започна да пише върху трета салфетка. Първите две не го бяха отвели доникъде.