— Съдебен иск, заведен от роднините на починалия. — Тя отвори дълго чекмедже и посочи от единия до другия му край. — Всичко това е по вашия въпрос. Пледоариите започват тук, после представянето на документите, после стенограмите от съда. Можете да ги занесете до онази маса там, но не можете да ги изнасяте от помещението. Нареждане на съдията.
— Кой съдия?
— Рубън Атли.
— Нали знаете, че той почина?
— Това не е толкова лошо — рече тя на излизане.
След нея стана задушно и минаха няколко секунди, преди Рей да се опомни. Документацията стигаше на метър над бюрото, но това не пречеше. Цялото лято беше пред него.
Клийт Гибсън беше умрял през 1997 г. на шейсет и една годишна възраст. Причината за смъртта беше бъбречна криза. Причината за бъбречната криза беше лекарство на име „Раякс“, произведено от „Майър-Брак“ според обвиненията по делото, признати за верни от гледащия делото съдия, уважаемия Рубън В. Атли.
Мистър Гибсън беше взимал раякс осем години заради високия си холестерол. Лекарството бе предписано от лекаря му и бе продадено от фармацевт, и двамата съдени от вдовицата и децата на починалия. След като вземал раякс пет години, мистър Гибсън имал проблеми с бъбреците, които били лекувани от различни доктори. По това време раякс, като сравнително ново лекарство, нямал известни странични ефекти. Когато бъбреците на Гибсън напълно отказали да работят, той се запознал с някой си мистър Патън Френч, адвокат. Това станало малко преди смъртта му.
Патън Френч бе от „Френч и Френч“ в Билокси. Според фирмената бланка там работеха още шест адвокати. В допълнение към производителя, лекаря и фармацевта обвиняемите включваха един търговец на лекарства на едро и неговата компания в Ню Орлиънс. Всеки обвиняем беше наел адвокати от голяма фирма, включително и тежка артилерия от Ню Йорк. Съдебните сблъсъци бяха настървени, сложни, дори яростни. Мистър Патън Френч и малката му фирмичка от Билокси водеха забележителна война срещу гигантите от другата страна.
„Майър-Брак“ беше швейцарски фармацевтичен гигант, частна компания с интереси в шест страни според писмените показания на американския му представител. През 1998-а печалбата му възлизаше на 635 милиона долара върху приходи от 9,1 милиарда. Рей чете показанията цял час.
Кой знае защо, Патън Френч бе предпочел да подаде иска на роднините в канцлерския съд, съда на справедливостта, вместо в Окръжния съд, където повечето дела се гледаха със съдебни заседатели. По закон в канцлерския съд съдебни заседатели се викаха само при оспорване на завещание. Рей беше присъствал на няколко такива жалки разпри, докато работеше като помощник на съдията.
Канцлерският съд имаше юрисдикция по две причини. Първо, Гибсън беше мъртъв и наследството му следваше да бъде уредено именно там. Второ, той имаше дете под осемнайсетгодишна възраст. Юридическите права на малолетните се уреждаха от канцлерски съд.
Освен това Гибсън имаше три деца, които не бяха малолетни. Делото можеше да бъде заведено както в канцлерския съд, така и в Окръжния — една от стотиците особености на законите на щата Мисисипи. Веднъж Рей бе помолил съдията да му обясни тази енигма, а отговорът както обикновено беше: „Ние имаме най-великата съдебна система в цялата страна.“ Всеки стар съдия вярваше в това.
Правото на адвокатите да избират къде да подадат иск не беше особеност на никой щат. Подборът на подходящо място беше игра, която се играеше из цялата страна. Но когато искът на вдовица от селския щат Мисисипи срещу швейцарска фармацевтична компания, чието лекарство се произвеждаше в Уругвай, бе подаден в канцлерския съд на окръг Ханкок, това вече беше прекалено. За такива международни спорове си имаше федерални съдилища и „Майър-Брак“ и техните адвокати се опитаха галантно да изтеглят делото. Съдия Атли държеше на своето, също както и федералният съдия. Бяха включени и местни обвиняеми и така прехвърлянето към някой федерален съд беше отказано.
Рубън Атли бе поел делото и докато бързаше да започне процеса, търпението му към адвокатите на защитата бе започнало да се изчерпва. Рей не можа да не се усмихне на някои от разпоредбите на баща си. Те бяха сбити, безапелационно конкретни и имаха за цел да размърдат ордите адвокати, които се суетяха около обвиняемите. Днешните правила за бързи процеси не бяха необходими в съдебната зала на Рубън Атли.
Ставаше очевидно, че раякс е лош продукт. Патън Френч беше намерил двама експерти да разбият лекарството на пух и прах. Експертите, които го защитаваха, бяха просто говорители на компанията. Раякс сваляше холестерола до забележителни равнища. Лекарството беше одобрено набързо и беше заляло пазара, където бе станало изключително популярно. Сега десетки хиляди бъбреци бяха увредени и мистър Патън Френч бе приклещил „Майър-Брак“ на тепиха.