Процесът бе продължил осем дни. Въпреки възраженията на защитата съдопроизводството започваше всяка сутрин точно в осем и петнайсет. И често продължаваше до осем вечерта, което водеше до нови възражения, напълно игнорирани от съдия Атли. Рей много пъти беше виждал подобни сцени. Съдията вярваше в усилената работа, а тъй като нямаше съдебни заседатели, с които да се церемони, действаше брутално.
Присъдата беше издадена два дни след показанията на последния свидетел, решителен удар в името на юридическата ефективност. Очевидно съдията бе останал в Бей Сейнт Луис и бе издиктувал присъда от четири страници на съдебния секретар. Това също не учуди Рей. Съдията мразеше излишното бавене на решенията на съда.
Освен това можеше да разчита на бележките си. През осемте дни неспирно изслушване на показания съдията бе запълнил поне трийсет адвокатски тефтера. Присъдата му съдържаше достатъчно детайли, за да впечатли експертите.
Семейството на Клийт Гибсън получаваше 1,1 милиона обезщетение за реални щети — цената на живота му според един икономист. А за да санкционира „Майър-Брак“ за предлагането на такъв лош продукт, съдия Атли бе определил 10 милиона долара наказателно обезщетение. Съдебното решение представляваше унищожителна критика на корпоративната алчност и безотговорност. Очевидно съдията бе дълбоко обезпокоен от порочните практики на „Майър-Брак“.
Въпреки това Рей не знаеше баща му някога да е прибягвал до наказателни обезщетения.
Както обикновено, след процеса бяха подадени възражения, до едно отхвърлени от съдията с по две-три лаконични изречения. От „Майър-Брак“ искаха наказателните обезщетения да се отменят. Патън Френч искаше те да бъдат увеличени. И двете страни получиха писмено мъмрене.
Колкото и да беше странно, обжалване нямаше. Рей все очакваше да намери нещо такова. Прерови документите след приключване на делото два пъти, а после отново прехвърли цялото чекмедже. Може пък въпросът да беше уреден допълнително. Записа си, че трябва да попита служителката.
Имаше едно неприятно спречкване за адвокатските такси. Патън Френч разполагаше с договор, подписан от семейство Гибсън, според който получаваше петдесет процента от обезщетението. Както обикновено, баща му бе сметнал това за прекалено. В канцлерския съд адвокатските такси се определят изключително от съдията. Рубън Атли никога не даваше повече от трийсет и три процента. Не беше трудно да си направиш сметката и мистър Френч се беше борил да получи заслуженото си възнаграждение. Негова светлост не отстъпваше.
Делото „Гибсън“ показваше съдия Атли в най-добрата му форма и Рей беше едновременно горд и разчувстван. Трудно можеше да повярва, че се бе състояло преди почти година и половина, когато баща му страдаше от диабет, сърдечна недостатъчност и вероятно рак, макар че последното щеше да стане ясно шест месеца по-късно.
Биваше си го стария воин.
Всички служителки бяха отишли на обяд, с изключение на една дама, която ядеше пъпеш на бюрото си и гледаше нещо в интернет. Рей излезе и отиде да търси библиотека.
29
От една закусвалня в Билокси провери гласовата си поща в Шарлотсвил и откри три съобщения. Кейли се беше обадила да каже, че би искала да вечерят заедно. Рей я отхвърли веднъж завинаги. Фог Нютън се обаждаше да съобщи, че бонанзата е свободна през следващата седмица и не е зле да полетят малко с нея. Мартин Гейдж от данъчните служби в Атланта проверяваше какво е станало с изпращането по факса на фалшивото писмо. Има да чакаш, помисли си Рей.
Ядеше пакетирана салата на яркооранжева пластмасова маса, от другата страна на магистралата срещу плажа. Не си спомняше кога за последен път е ял в заведение за бързо хранене, а и сега го правеше само защото можеше да остави колата наблизо, за да му е пред очите. Освен това тук беше пълно с млади майки с деца, тоест не особено престъпни елементи. Най-сетне Рей се отказа от салатата и се обади на Фог.
Обществената библиотека в Билокси се намираше на Ламьоз Стрийт. С помощта на нова карта, купена от кварталното магазинче, Рей я откри и паркира сред редицата коли до главния вход. Вече бе развил навик да спира и да оглежда най-щателно колата си и всичко около нея, преди да влезе в сградата.
Компютрите бяха на първия етаж, в помещение със стъклени стени, но за негово разочарование без прозорци, които да гледат навън. Най-известният вестник по крайбрежието беше „Сън Хералд“. Архивите му можеха да се проследят до 1994-а чрез библиотечната система. Рей се спря на 24 януари 1999 г., деня след обявяването на издадената от съдия Атли присъда. Естествено, на първа страница на градския раздел на вестника имаше статия за обезщетението от 11,1 милиона долара, присъдено в Бей Сейнт Луис. И, естествено, мистър Френч се беше изказал охотно по въпроса. Съдия Атли бе отказал коментар. Адвокатите на защитата твърдяха, че са шокирани, и обещаваха да обжалват присъдата.