— После дойде ред на тютюна — рече тъжно той. — Много от същите местни адвокати се хванаха с него. Помислих си, че са луди, всички решиха така, но те осъдиха големите тютюнопроизводители почти във всеки щат. Имах възможност да скоча на арената при тях, но се изплаших. Не ми е лесно да си го призная, Рей. Просто не ми стискаше да хвърля зара.
— Какво искаха? — попита Рей и пъхна първата стрида и първата маслинка в устата си.
— Един милион долара за финансиране на разходите по процеса. А тогава имах толкова пари.
— Колко беше обезщетението? — попита Рей, докато дъвчеше.
— Повече от триста милиарда. Най-голямата правна и финансова далавера в историята. Тютюнопроизводителните компании просто предложиха на адвокатите да ги купят и те приеха. Един огромен подкуп, а аз го пропуснах. — Френч изглеждаше готов да се разплаче, но се съвзе бързо с голяма глътка вино.
— Хубави стриди — каза Рей с пълна уста.
— Преди двайсет и четири часа са били на пет метра дълбочина. — Френч си наля още вино и се зае с платото си.
— Каква щеше да бъде печалбата върху твоите един милион долара?
— Двеста към едно.
— Двеста милиона?
— Да. Бях като болен една година. Всъщност това се отнасяше за доста адвокати тук. Знаехме кои са играчите, но се изплашихме.
— А после се появи раяксът.
— Да.
— Как го откри? — попита Рей. Знаеше, че въпросът ще доведе до друг дълъг отговор и той ще успее да похапне.
— Бях на един правен семинар в Сейнт Луис. Мисури е хубаво място и така нататък, но много назад по отношение на гражданските искове. Ами че тука си имахме дела за азбеста и за тютюна от години, тънехме в пари и показвахме на всички как се прави. Седнах да пийна с един стар адвокат от Озаркс. Синът му преподавал медицина в Колумбийския университет и се захванал да изследва раякса. Проучванията му показали ужасяващи резултати. Проклетото лекарство просто изяждало бъбреците и понеже било толкова ново, нямало правен прецедент. Открих един експерт в Чикаго и той ми намери Клийт Гибсън чрез един доктор в Ню Орлиънс. Започнахме да набираме клиенти и работата тръгна стремглаво, като лавина. Трябваше ни само една голяма присъда.
— Защо не искаше съдебни заседатели?
— Обожавам заседателите. Обичам да ги избирам, да говоря с тях, да ги впечатлявам, да ги манипулирам, дори да ги купувам, но те са непредсказуеми. Исках стопроцентова гаранция. Освен това исках бърз процес. Слуховете за раякса се разпространяваха светкавично и можеш да си представиш бандата гладни адвокати, чула за новото опасно лекарство. Подписвахме десетки договори с клиенти. Който получеше първата голяма присъда, той щеше да стои начело, особено ако това станеше някъде около Билокси. „Майър-Брак“ е швейцарска компания…
— Прочетох досието.
— Цялото ли?
— Да, вчера. В Окръжния съд на Ханкок.
— Е, та тези европейци се ужасяват от нашата система на искове и обезщетения.
— Нима нямат основание?
— Не е лошо да се плашат. Така ще бъдат по-честни. Трябва да се плашат, че някое от лекарствата им не е достатъчно добро и може да навреди на хората, но това не ги интересува, когато става въпрос за милиарди долари. Само хора като мен могат да им попречат да лъжат.
— А те знаеха ли, че раяксът вреди на здравето?
Френч лапна още една стрида, глътна я, гаврътна половин чаша вино и каза:
— Кажи-речи, от самото начало. Лекарството толкова добре сваляло холестерола, че „Майър-Брак“ заедно с Федералната агенция по лекарствата бързали да го пуснат на пазара. Поредното чудотворно хапче, което действало страхотно няколко години без странични ефекти. И после — бам! Нефронната тъкан — имаш ли представа как работят бъбреците?
— В името на разговора да кажем, че нямам.
— Всеки бъбрек има около милион малки филтриращи клетки, наречени нефрони, а раяксът съдържа синтетичен химикал, който на практика ги стопява. Не всеки умира като горкия мистър Гибсън; има различни степени на увреждане. Всички обаче са необратими. Бъбреците са удивителен орган, който често се възстановява сам, но не и след пет години вземане на раякс.
— Кога „Майър-Брак“ са разбрали, че имат проблем?
— Трудно е да се каже точно, но показахме на съдия Атли писма от лабораториите им до управата на компанията. Предупреждаваха да се внимава и искаха допълнителни изследвания.
След като раяксът беше на пазара около четири години, и продажбите му бяха наистина внушителни, учените от компанията започнаха да се притесняват. После пациентите започнаха да се разболяват тежко, някои дори да умират и тогава беше твърде късно. От моя гледна точка трябваше да намерим идеалния клиент, което и направихме, идеалното място, което и направихме, и всичко това трябваше да стане бързо, преди друг адвокат да постигне голяма присъда. И затова ни трябваше баща ти.