Стюардът прибра черупките от стриди и поднесе салата от раци. Още едно бяло бургундско бе подбрано лично от мистър Френч от селекцията на борда.
— Какво стана след делото „Гибсън“?
— Не бих могъл да го измисля по-добре. „Майър-Брак“ напълно се сринаха. Арогантните копелета бяха докарани до сълзи. Имаха купища пари в брой и нямаха търпение да купят адвокатите на защитата. Преди процеса имах четиристотин дела и никакво влияние. След това имах пет хиляди клиенти и присъда за единайсет милиона долара. Стотици адвокати ме търсеха. Един месец летях из страната с лиърджет и подписвах споразумения за съвместно представителство с други адвокати. Един колега от Кентъки имаше сто дела. В Сейнт Пол друг ми донесе осемдесет. И така нататък. После, около четири месеца след делото „Гибсън“, отлетяхме за Ню Йорк за преговорите по споразумението. За по-малко от три часа се разбрахме за сума от седемстотин милиона долара за шест хиляди дела. Месец по-късно взехме двеста милиона за хиляда и двеста дела.
— Какъв беше твоят дял? — попита Рей. Зададен на нормален човек, въпросът би прозвучал грубо, но Френч нямаше търпение да се похвали с приходите си.
— Петдесет процента за адвокатите, после разходите, останалото отива за клиентите. Това е недостатъкът да се договаряш на процент — налага се да дадеш половината на клиента. Е, аз трябваше да се разправям и с други адвокати, но накрая получих триста милиона долара и малко отгоре. Ето тук е красотата на масовите искове, Рей. Клиентите ти идват на тумби, уреждаш делата накуп и прибираш половината печалба.
Никой не ядеше. Ставаше въпрос за твърде много пари.
— Триста милиона долара! — Рей не можеше да повярва на ушите си.
Френч си правеше гаргара с виното.
— Сладко, а? Парите текат толкова бързо, че не сварвам да ги харча.
— Но не ти липсва старание.
— Това е само върхът на айсберга. Чувал ли си за лекарството „Минитрин“?
— Прегледах страницата ти в интернет.
— Сериозно? И какво мислиш?
— Голяма работа. Две хиляди дела срещу производителите.
— Вече са три хиляди. Минитринът е лекарство за кръвно с опасни странични ефекти. Произвежда се от „Шайн Медикъл“. Предложиха по петдесет хиляди на дело, но аз отказах. Хиляда и четиристотин дела срещу „Кобрил“, антидепресант, който води до загуба на слуха. Чувал ли си за „Тънкия Бен“?
— Да.
— Имаме три хиляди дела срещу него. И хиляда и петстотин…
— Видях списъка. Предполагам, че уеб страницата се обновява периодично.
— Естествено. Аз съм новият крал на исковете и обезщетенията в тази страна, Рей. Всички мен търсят. Във фирмата ми работят тринайсет адвокати, а имам нужда от четирийсет.
Стюардът се върна да прибере остатъците от поредното им ястие. Постави рибата меч пред тях и донесе следващото вино, макар предишната бутилка да бе наполовина пълна. Френч го опита ритуално и най-сетне, почти неохотно, кимна в знак на одобрение. За Рей то много приличаше на първите две.
— Всичко дължа на съдия Атли — оповести Френч.
— Как така?
— Той имаше смелостта да се обади на когото трябва, за да задържи делото в окръг Ханкок, вместо да остави „Майър-Брак“ да избягат в някой федерален съд. Баща ти разбираше проблема и не се страхуваше да накаже виновниците. Най-важното нещо е да уцелиш момента, Рей. По-малко от шест месеца след неговата присъда аз имах триста милиона долара.
— Всичко ли задържа за себе си?
Френч махна с вилицата пред устата си. Поколеба се за миг, лапна набодената хапка риба, подъвка малко и каза:
— Не разбирам въпроса.
— Мисля, че го разбираш. Даде ли някаква част от парите на съдия Атли?
— Да.
— Колко?
— Един процент.
— Три милиона долара?
— И малко отгоре. Тази риба е разкошна, не мислиш ли?
— Да. Защо?
Френч остави ножа и вилицата и приглади косата си с две ръце. После ги изтри в салфетката и разклати виното в чашата си.
— Предполагам, че имаш много въпроси. Защо, кога, как, кой.
— Ти си добър разказвач. Давай.
Още едно завихряне, после доволна глътка.
— Не е това, което си мислиш, макар че за тази присъда бих подкупил баща ти или всеки друг съдия. Правил съм го преди и с удоволствие бих го направил пак. Това си е част от режийните разходи. Честно казано обаче, бях толкова респектиран от него и репутацията му, че просто не можех да му предложа сделка. Той би ме хвърлил в затвора.
— До края на живота ти.