На Рей му писна да слуша за искове и обезщетения.
— Добре, но мен повече ме интересува Джорди Прийст.
— Ще го намерим. Вече звъннах тук-там.
— Сигурно е в града. — Рей извади от задния си джоб сгънат лист хартия. Беше снимката на 37Ф, която бе открил вчера сутринта под чистачката си. Френч я погледна и спря да дъвче.
— И това се намира във Вирджиния? — попита той.
— Да, второто от трите помещения, които наех. Намериха първите две и съм сигурен, че знаят за третото. И знаят точно къде съм бил вчера сутринта.
— Но очевидно не знаят къде са парите. Иначе просто щяха да ги вземат от багажника на колата ти, докато спиш. Или щяха да те спрат някъде по пътя между Билокси и Клантън и да ти пуснат един куршум.
— Откъде знаеш какво смятат да правят?
— Разбира се, че знам. Мисли като мошеник, Рей. Мисли като бандит.
— За теб може да е лесно, но за някои хора си е проблем.
— Ако Джорди и братята му знаеха, че имаш три милиона долара в багажника на колата си, просто щяха да ги вземат. И толкова. — Той остави снимката и нападна закуската си.
— Нищо не е толкова просто — рече Рей.
— Какво искаш да направиш? Да оставиш парите при мен?
— Да.
— Не бъди глупав, Рей. Три милиона долара без данъци.
— Каква полза, ако получа куршум в ухото? Имам си много прилична заплата.
— Няма страшно. Остави парите там, където са. Дай ми малко време да намеря тези момчета и да ги неутрализирам.
Неутрализирането окончателно уби апетита на Рей.
— Яж де! — изръмжа Френч, когато гостът му се умълча.
— Направо ми се гади от тази работа. Мръсни пари, някакви бандити ми разбиват апартамента и ме преследват къде ли не, подслушвателни устройства, наемни убийци. Какво, по дяволите, правя тук?
Френч изобщо не спря да дъвче. Вътрешностите му сигурно бяха с месингово покритие.
— Потърпи малко — каза той, — и парите ще бъдат твои.
— Не ги искам.
— Искаш ги, разбира се.
— Не, не ми трябват.
— Дай ги на Форест тогава.
— Само това липсваше.
— Дай ги на някоя благотворителна организация. Дай ги на факултета си. Дай ги за каквото ти харесва.
— Защо просто не ги дам на Джорди, за да не ме застреля?
Френч остави лъжицата си и се огледа, като че ли някой дебнеше скрит наблизо.
— Добре де, снощи видяхме Джорди в Паскагула — каза той една октава по-ниско. — По петите му сме. Мисля, че ще го спипаме до двайсет и четири часа.
— И ще го неутрализирате?
— Ще го сложим във фризера.
— Ще го сложите във фризера ли?
— Край с Джорди. Парите ти ще бъдат в безопасност. Просто потрай малко, а?
— Искам да си тръгвам.
Френч избърса обезмасленото мляко от долната си устна, извади миниатюрна радиостанция и нареди на Дики да приготви лодката. Няколко минути по-късно бяха готови за качване.
— Хвърли един поглед — рече Френч, като му подаде кафеникав плик двайсет на трийсет сантиметра.
— Какво има вътре?
— Снимки на братята Прийст. Ако случайно попаднеш на тях.
Рей отвори плика, чак когато спря в Хатисбърг, на час и половина от крайбрежието. Зареди бензин и си купи ужасен вакуумиран сандвич, а после отново потегли. Бързаше да стигне Клантън, където Хари Рекс познаваше шерифа и всичките му помощници.
Джорди имаше злобно презрително изражение, запечатано на полицейска снимка от 1991 г. Братята му Слат и Алвин не бяха по-голяма хубост. Нито един от тримата не приличаше на останалите. Лошо потекло. Една майка, но несъмнено различни бащи.
Да вземат по милион на човек, ако щат. Само да го оставят на мира.
33
Хълмовете започваха между Джаксън и Мемфис, а крайбрежието изглеждаше на часови пояси оттук. Рей често се бе чудил как един толкова малък щат може да бъде така разнообразен: районът около Делтата с богатите си ферми за памук и ориз и с бедността, която още изумяваше външните хора; крайбрежието със своята смесица от емигранти и лежерна нюорлиънска естественост; и планинската част, където в повечето окръзи времето сякаш е спряло, а жителите им ходят на църква в неделя. Един човек от планините никога не би разбрал крайбрежието и не би бил приет в Делтата. Рей се радваше, че живее във Вирджиния.
Патън Френч беше сън, повтаряше си той. Карикатурен герой от друг свят. Помпозен идиот, погълнат изцяло от собственото си его. Лъжец, подкупен тип, безсрамен мошеник.
После поглеждаше на седалката до себе си и виждаше зловещото лице на Джорди Прийст. Един поглед и нямаше съмнение, че този звяр и неговите братя ще направят всичко за парите, които Рей продължаваше да разнася из страната.
На един час от Клантън, и отново в обсега на кулата за въздушен контрол, клетъчният му телефон иззвъня. Фог Нютън звучеше дълбоко развълнуван.