— Къде беше, по дяволите? — попита той.
— Няма да ми повярваш, ако ти кажа.
— Цяла сутрин ти звъня.
— Какво е станало, Фог?
— Имахме малко произшествие. Снощи, след като летището затвори, някой се промъкнал на пистата и сложил запалително устройство на лявото крило на бонанзата. Бум. Един портиер на главния терминал случайно видял пламъците и за нула време загасили пожара.
Рей беше спрял на банкета на междущатска магистрала 55. Изръмжа нещо по телефона и Фог продължи.
— Има обаче сериозни щети. Без съмнение става въпрос за умишлен палеж. Чуваш ли ме?
— Чувам и не вярвам — отвърна Рей. — Какви са щетите?
— Лявото крило, двигателят, по-голямата част от корпуса. Вероятно никакви шансове по отношение на застраховката. Следователят вече е тук. Също и представителят на застрахователното дружество. Ако резервоарите бяха пълни, самолетът щеше да гръмне като бомба.
— Другите собственици знаят ли?
— Да, всички са били извън летището. Разбира се, те са първи в списъка на заподозрените. Имаш късмет, че не беше в града. Кога се връщаш?
— Скоро.
Рей успя да се измъкне от магистралата и спря на паркинг за камиони, където дълго седя в горещината, като от време на време поглеждаше снимката на Джорди. Шайката Прийст се движеше бързо — вчера сутринта Билокси, снощи Шарлотсвил. Къде ли бяха сега?
Влезе в закусвалнята, пи кафе и дълго слуша бърборенето на шофьорите. За да смени темата, се обади в Олкорн Вилидж да види какво прави Форест. Брат му беше в стаята си и спеше като праведник според собствените си думи. Винаги се удивявам колко много спя в клиниките, каза той. Оплакал се от храната и положението малко се подобрило. Или пък просто започнал да свиква с розовия кисел. Питаше колко още може да остане, като дете в Дисниленд. Рей каза, че не е сигурен. Парите, които преди му се струваха безкрайни, сега бяха изложени на риск.
— Не ме оставяй, братле — помоли го Форест. — Искам да остана в клиника до края на живота си.
Братята Аткинс бяха довършили покрива на Кленова градина без инциденти. Когато Рей пристигна, къщата беше пуста. Обади се на Хари Рекс и влезе вътре.
— Да пийнем по бира на верандата довечера — предложи той.
Хари Рекс никога не беше отказвал на такава покана.
Имаше едно равно място с гъста трева близо до тротоара, точно пред къщата, и след внимателно обмисляне Рей реши, че това е най-подходящото място за миене. Паркира малкото ауди там, с кормилото към улицата, а багажника само на крачка от верандата. Намери стара тенекиена кофа и един капещ маркуч в бараката в задния двор. Свали ризата и обувките си и два часа плиска и търка колата под горещото следобедно слънце. После я лъска около час. В пет следобед отвори бутилка бира и седна на стълбите, любувайки се на работата си.
Обади се на частния телефонен номер, който му бе оставил Патън Френч, но, естествено, великият човек беше твърде зает. Рей искаше да му благодари за гостоприемството, но истинската му цел беше да разбере дали имат някакъв напредък с шайката Прийст. Никога не би задал подобен въпрос направо, но надут тип като Френч би съобщил новината в момента, в който я научи.
Френч вероятно бе забравил за него. Какво му пукаше дали братята Прийст ще убият Рей или някой друг? Той имаше да печели половин милиард от искове за обезщетения и посвещаваше всичките си сили на тази цел. Ако обвиниш човек като него за подкупи или поръчкови убийства, той ще наеме петдесет адвоката и ще купи всеки чиновник, съдия, прокурор и съдебен заседател.
Обади се на Кори Крофорд и научи, че хазяинът отново е поправил вратите. Полицаите бяха обещали да държат апартамента му под око до връщането на Рей.
Микробусът спря пред къщата малко след шест. Едно усмихнато лице изскочи оттам с тънък пакет, в който Рей се взира дълго след като го получи. Върху опаковката беше копиран формуляр от Юридическия факултет към Университета на Вирджиния, адресиран на ръка до мистър Рей Атли, Кленова градина, Четвърта улица №816, Клантън, Мисисипи, с дата 2 юни, тоест вчера. Всичко в пакета бе подозрително.
Никой в университета нямаше адреса му в Клантън. Нищо там не би било толкова спешно, че да изисква куриерска служба. И изобщо не се сещаше защо от факултета ще му изпращат каквото и да било. Отвори нова бира и се върна на стълбите, където грабна проклетия пакет и разкъса опаковката.
Обикновен бял плик, на който някой бе изписал на ръка „Рей“. Вътре откри една от познатите вече цветни снимки на „Чейнис“, този път с 18Р. Най-долу, с безвкусен неравен шрифт, бе залепено съобщение: „Не ти трябва самолет. Спри да харчиш парите.“