Тези типове бяха много, много добри. Беше достатъчно трудно да откриеш трите помещения в „Чейнис“ и да ги снимаш. Беше смело и в същото време трудно да запалиш самолета. Странно, но в момента най-силно го впечатли кражбата на бланка от канцеларията на Юридическия факултет.
След един безкраен миг, в който определено бе в шок, той осъзна нещо, което би следвало да бъде очевидно. След като бяха намерили 18Р, те знаеха, че парите не са там. Не бяха в „Чейнис“ и не бяха в апартамента му. Преследвачите го бяха следили от Вирджиния до Клантън и ако спреше някъде по пътя да скрие парите, щяха да разберат. Вероятно отново бяха претършували Кленова градина, докато Рей бе по крайбрежието.
Стесняваха кръга с всеки изминал час. Всички улики бяха съпоставени, всички точки бяха свързани. Парите трябваше да са с него. Рей нямаше къде да избяга.
Като професор по право получаваше доста прилична заплата плюс различни екстри. Не беше свикнал да живее в лукс и докато седеше на верандата, още без риза и обувки, и пиеше бира в ранната вечерна влага на дългия горещ юнски ден, той реши, че иска да продължи по същия начин. Да остави насилието за хора като Джорди Прийст и наемните убийци на Патън Френч. Тук Рей не беше в свои води.
А парите и без това бяха мръсни.
— Защо си паркирал пред къщата? — промърмори Хари Рекс, докато изкачваше стълбите.
— Измих колата и я оставих там — отвърна Рей. Беше си взел душ и носеше къси панталони и тениска.
— Някои хора цял живот не могат да се отърват от селянията си. Дай ми една бира.
Хари Рекс беше прекарал в съдебната зала цял ден — неприятен развод, при който най-важните въпроси бяха кой от съпрузите бе изпушил повече трева преди десет години и кой беше спал с повече хора. Трябваше да се реши при кого да останат четирите им деца, а нито един от двамата не ставаше за родител.
— Твърде стар съм за тази работа — каза изтощен той. Към втората бира вече клюмаше.
Хари Рекс се занимаваше с всички разводи в окръг Форд от двайсет и пет години насам. Враждуващите двойки често се надпреварваха кой ще го наеме пръв. Един фермер от Карауей му плащаше постоянна заплата, за да може да разчита на него при следващата си раздяла. Хари Рекс беше много умен, но освен това можеше да бъде зъл и коварен. Тези качества много се котираха в разгара на бракоразводните битки.
Но работата си казваше думата. Като повечето провинциални адвокати Хари Рекс копнееше за големия удар. Голямото дело за нанесени щети с хонорар от четирийсет процента, след който можеше да се пенсионира.
Предишната вечер Рей пиеше скъпи вина на яхта за двайсет милиона долара, построена от саудитски принц и притежавана от член на адвокатската колегия на Мисисипи, който замисляше удар за милиарди долари срещу международни компании. Сега пиеше евтина бира на ръждясала люлка с член на адвокатската колегия на Мисисипи, който бе прекарал деня в битки за попечителство и издръжка.
— Брокерът се появи вкъщи тази сутрин — каза Хари Рекс. — Обади ми се по обяд и ме събуди.
— Кой е купувачът?
— Спомняш ли си братята Капшоу до Рейл Спрингс?
— Не.
— Добри момчета. Започнаха да майсторят столове в старата плевня преди десет или може би дванайсет години. Почнаха да се разрастват и продадоха фирмата на някаква голяма компания за производство на мебели в двете Каролини. Всеки от братята получи по един милион долара. Джънки и жена му си търсят къща.
— Джънки Капшоу?
— Да, но е ужасно стиснат и няма да плати четиристотин хиляди за Кленова градина.
— Не го обвинявам.
— Жена му се е побъркала и мисли, че й трябва стара къща. Брокерът е сигурен, че ще направят предложение, но ще е ниско, може би около сто седемдесет и пет хиляди — прозя се Хари Рекс.
Поговориха малко за Форест, а после се умълчаха.
— Май по-добре да тръгвам. — След три бири Хари Рекс беше готов да си ходи. — Кога се връщаш във Вирджиния? — попита той, като се изправи с мъка на крака и се протегна.
— Може би утре.
— Обади ми се — каза адвокатът, прозя се отново и слезе по стълбите.
Рей видя как фаровете му се изгубиха надолу по улицата. Изведнъж отново бе напълно сам. Първият шум долетя от храстите в края на двора. Може би ставаше дума за старо куче или дебнеща котка, но колкото и безобидно да беше, Рей се изплаши и избяга в къщата.
34
Нападението започна малко след два сутринта, в най-дълбоката нощ, когато сънят е най-тежък, а реакциите — най-бавни. Рей беше обърнал гръб на света, макар светските неволи да мъчеха уморения му ум. Лежеше на един дюшек в салона с револвер до ръката си. Трите найлонови чувала пари бяха до импровизираното му легло.