— Къде по-точно на запад?
— В Монтана. Ранчо „Утринна звезда“. Мийв каза, че точно това му трябвало на момчето — приятно място, много затънтено, по-тежките случаи ги заключват, Форест щял да остане една година.
Рей вдигна глава и затърка челото си така, като че ли току-що го бяха простреляли там.
— И, естествено, мястото е скъпо — добави Хари Рекс.
— Естествено — промърмори Рей.
Не говориха повече, или поне не за Форест. След няколко минути Хари Рекс заяви, че тръгва. Беше предал съобщението и нямаше какво повече да каже за момента. Жена му нямаше търпение да види сестра си. Може би следващия път щяха да останат по-дълго, да вечерят и така нататък. Той потупа Рей по рамото и го остави.
— Ще се видим в Клантън — извика той за сбогом.
Рей нямаше нито сили, нито желание да тича. Седеше на пейката насред търговската улица, точно под апартамента си, и се чувстваше изгубен в един свят от бързо движещи се фигури. Наоколо минаваха все повече хора, търговци, банкери и адвокати бързаха за работа, но Рей не ги виждаше.
Карл Мърк преподаваше два раздела застрахователно право всеки семестър и беше член на адвокатската колегия на щата Вирджиния, също като Рей. Обсъдиха предстоящата среща на обяд и двамата стигнаха до заключението, че става въпрос само за рутинно разследване и няма причини за безпокойство. Мърк щеше да дойде с Рей и да се представи за негов адвокат.
Следователят на застрахователната компания се казваше Ратърфилд. Посрещнаха го в заседателната зала на Юридическия факултет. Той свали сакото си, като че разговорът щеше да отнеме часове. Рей беше с джинси и спортна риза. Мърк беше облечен също толкова небрежно.
— Обикновено записвам тези неща — каза делово Ратърфилд, извади един касетофон и го постави между себе си и Рей. — Имате ли нещо против?
— Не.
Ратърфилд натисна едно копче, погледна бележките си и каза някакви уводни думи заради лентата. Работеше на хонорар и беше нает от „Авиейшън Ъндъррайтърс“ да разследва подадената от Рей Атли и останалите трима съсобственици на самолет „Бийч Бонанза“, модел 1994-а, молба за изплащане на застраховка за нанесените на втори юни щети. Според щатския експерт по палежите самолетът беше подпален умишлено.
Като начало искаше да се запознае с досегашния му опит като пилот. Рей носеше списъка с полетите си и Ратърфилд го прегледа, но явно не намери нищо интересно.
— Няма данни за уредите — каза по едно време той.
— Работя по въпроса — отвърна Рей.
— Имате четиринайсет часа с бонанзата, така ли?
— Да.
После мина към консорциума от съсобственици и зададе няколко въпроса за сделката. Вече беше разпитал останалите трима и те му бяха показали договорите и документацията. Рей потвърди, че всичко е валидно.
Ратърфилд мина на друга скорост и попита:
— Къде бяхте на първи юни?
— В Билокси, Мисисипи — отвърна Рей. Беше сигурен, че Ратърфилд няма представа къде се намира това.
— Колко време стояхте там?
— Няколко дни.
— Може ли да попитам защо ходихте?
— Разбира се — отвърна Рей и заразказва съкратена версия на последните си посещения у дома. Официалната причина за разходката до крайбрежието беше да види стари приятели от студентските си години в Тулейн.
— Сигурно има хора, които могат да потвърдят, че сте били там на първи юни? — попита Ратърфилд.
— Няколко души. Освен това имам квитанция от хотела.
Ратърфилд изглеждаше убеден, че Рей е бил в Мисисипи.
— Другите собственици са били у дома си по времето на палежа — каза той, като разлисти бележките си. — Всички имат алиби. Ако предположим, че самолетът е подпален умишлено, трябва първо да намерим мотива, а после и извършителя. Някакви предположения?
— Нямам представа кой го е подпалил — отвърна бързо и уверено Рей.
— А мотив?
— Тъкмо бяхме купили самолета. Защо някой от нас ще иска да го унищожава?
— Може би заради застраховката. Понякога стават такива работи. Може би някой от собствениците е решил, че не може да си го позволи. Не са малко пари — почти двеста хиляди за шест години, близо деветстотин долара месечно на съдружник.
— Знаехме това преди две седмици, когато подписахме — възрази Рей.
Известно време обсъждаха деликатната тема за личните финанси на Рей — заплата, разходи, задължения. Когато Ратърфилд се убеди, че Рей може да изплаща своя дял от самолета, смени темата.
— Разкажете ми за пожара в Мисисипи — каза той, докато гледаше някакъв доклад.
— Какво искате да знаете?
— Разследват ли ви за умишлен палеж там?
— Не.
— Сигурен ли сте?