— Да, сигурен съм. Ако искате, можете да се обадите на адвоката ми.
— Вече се обадих. Освен това апартаментът ви е разбиван два пъти през последните шест седмици.
— Нищо не беше откраднато. Само проникване с взлом.
— Явно прекарвате интересно лято.
— Това въпрос ли е?
— Изглежда, някой ви преследва.
— Пак ви питам, това въпрос ли е?
Беше единственият по-интересен момент в разпита. Рей и Ратърфилд си поеха дъх.
— Разследван ли сте друг път за палеж?
Рей се усмихна и отвърна:
— Не.
Ратърфилд отгърна нова страница и видя, че там не пише нищо. Бързо загуби интерес и приключи разпита.
— Сигурен съм, че адвокатите ни ще се свържат с вас — каза той, като изключи касетофона.
— Нямам търпение — отвърна Рей.
Ратърфилд взе сакото и куфарчето си и излезе. След като той си тръгна, Карл се обади:
— Имам чувството, че знаеш повече, отколкото казваш.
— Може би. Но то няма нищо общо нито с този пожар, нито с онзи в Мисисипи.
— Чух достатъчно.
39
Почти цяла седмица няколко поредни въздушни фронта задържаха облаците ниски, а ветровете — твърде опасни за малки самолети. Когато прогнозите предвиждаха само спокойно сухо време навсякъде освен в Южен Тексас, Рей напусна Шарлотсвил с една чесна и започна най-дългия полет в кратката си летателна кариера. Като избягваше натоварените въздушни маршрути и търсеше разпознаваеми отправни точки долу, той прелетя през долината Шенандоа, през Западна Вирджиния до Кентъки, където зареди гориво на една десеткилометрова писта недалеч от Лексингтън. Чесната можеше да издържи във въздуха три часа и половина, преди стрелката да покаже по-малко от една четвърт резервоар. Рей кацна отново в Тер Хоут, прекоси река Мисисипи при Ханибал и спря да пренощува в един мотел в Кърксвил, Мисури.
Беше първият му мотел след одисеята с парите и тъкмо заради тях се бе озовал на подобно място. Освен това беше в Мисури и докато прехвърляше телевизионните канали при изключен звук, той си спомни как Патън Френч чул за раякса на един семинар в Сейнт Луис. Възрастен адвокат от малко градче сред планините Озарк имал син, който преподавал в Колумбийския университет, и този син знаел, че лекарството е вредно. А тъкмо заради Патън Френч и неговата ненаситна алчност и подкупност той, Рей Атли, отново беше в мотел в град, където не познаваше абсолютно никого.
Над Юта се развиваше въздушен фронт. Рей излетя малко след изгрев слънце и се изкачи на височина от хиляда и петстотин метра. Зададе курса и махна капака на голяма чаша кафе. През първата част на полета се насочи на север и скоро под него се разпростряха царевичните поля на Айова.
След като спря за малко в Сиукс Форс, отново зави на запад и следва междущатска магистрала 90 през цяла Южна Дакота, преди да заобиколи връх Ръшмор. Кацна в Рапид Сити, нае кола и пое през национален парк „Бедлендс“.
Ранчо „Утринна звезда“ беше някъде из планините южно от Кейлиспел, макар че уеб страницата му нарочно не даваше много подробности. Оскар Мийв не бе успял да определи точното му местонахождение. В края на третия ден от пътуването си Рей кацна след залез в Кейлиспел. Нае кола, намери ресторант, където да вечеря, а после и мотел, и няколко часа разглежда въздушни и пътни карти. Наложи се да изгуби още един ден, за да лети ниско около Кейлистел и градовете Удбел, Полисън, Бигфорк и Елмо. Пет-шест пъти прекоси езерото Елмо и беше готов да се откаже от въздушната операция и да пусне в ход пехотата, когато зърна някакъв комплекс до град Сомърс, северно от езерото. Кръжа над него на 450 метра височина, докато не видя солидна зелена телена ограда, почти скрита в гората и практически незабележима от въздуха. Имаше малки сгради, които приличаха на жилищни постройки, една по-голяма, вероятно за администрацията, басейн, тенис кортове и конюшня с жребци, които пасяха наблизо. Рей обикаля толкова дълго, че няколко души в комплекса спряха заниманията си и вдигнаха ръка да засенчат очи от слънцето.
По земя мястото се оказа също толкова труднодостъпно, колкото и по въздух, но по обяд на следващия ден Рей паркира пред неозначената с нищо порта и изгледа под вежди един недружелюбен пазач. След няколко резки въпроса човекът най-сетне призна, че наистина това е ранчо „Утринна звезда“.
— Посетители не се допускат — добави надменно той.
Рей измисли някаква история за семейна криза и настоя, че е страшно спешно да намери брат си. Процедурата, както неохотно обясни пазачът, била да оставиш името и телефона си, след което имало малък шанс някой отвътре да те потърси. На следващия ден Рей ловеше пъстърва по реката, когато мобилният му телефон иззвъня. Недружелюбният глас на някоя си Алисън от „Утринна звезда“ попита за Рей Атли.