Джеймс бе изненадан от тази силна реакция. Тя му доказа, че внучката на професор Русмолер действително няма нищо общо с науката и техниката.
— Но аз няма да ви сторя нищо, успокойте се. — А когато тя заплака, добави: — Пък и вече си тръгвам.
Сам си отвори вратата, слезе половин етаж надолу до асансьора и тъкмо се канеше да го извика, когато нечия ръка улови неговата. Той се обърна бързо и видя млад мъж с кръгло лице и четинеста прическа, с някак застинали черти на лицето.
— Не надолу! Качваме се нагоре! Една секунда! — Той натисна едно копче и асансьорът се понесе нагоре. Но само след пет етажа непознатият спря асансьора и повлече Джеймс в коридора. Дърпайки го след себе си, той излезе на една тераса, която очевидно беше необитавана. В единия ъгъл бе оставен двуместен глайтер и младият човек нареди на Джеймс да седне и да се завърже с коланите. После изтича до парапета, огледа се на всички страни и извика приглушено:
— Чисто е!
Той седна зад волана и глайтерът плавно се издигна. Отначало се движеха бавно, после увеличиха скорост, но не повече от позволената.
Непознатият внимателно се огледа, после бутна Джеймс:
— Ей ги на, идат вече — гледай ги как дават газ!
— Кой идва? — попита Джеймс.
— Полицията, разбира се! Кой друг? Ама че си наивник!
Долу, до бордюра на скоростното шосе, Джеймс видя да се приземява син глайтер-комби. Отвътре изскочиха неколцина мъже.
— Ха, ето я и въздушната флотилия! — Непознатият се засмя. — Давай да изчезваме!
Двигателят изрева и глайтерът се понесе с пределната разрешена в града скорост.
— Какво означава всичко това? — извика Джеймс в ухото на другия.
— Сега вече можем да разговаряме! — изкрещя му в отговор той. — Тук никой не ни подслушва. И така, слушай внимателно! Аз съм Хори Блайнер от групата „Ег-хедс“1. — Като видя недоумяващата физиономия на Джеймс, той добави: — Виж какво, приятелю, ти си наш човек! Наблюдавах те с бинокъла. Видях с очите си как разглоби запалката!
Джеймс потръпна. Каквото и да означаваше това, той беше в ръцете на този човек. Хори се засмя.
— Няма защо да се страхуваш! Ние също смятаме тези закони за идиотски. Забраняват ти да късаш пломбата. Забраняват да разглобяваш машина. Но ние ще им дадем да разберат!
Хори насочи глайтера на юг, към спортния център. Това беше огромен комплекс с гимнастически салони, кънки-писти, игрища, плувни басейни, боксови рингове, съоръжени с най-точни измервателни уреди за отчитане на времето, дължината, височината, тежестите; тренировъчни лодки за сухо гребане, велоергометри, дъски за масаж, еспандери — с една дума, комплексът беше оборудван със спортна техника от най-ново поколение. Голяма част от него бе скрита под огромен шатровиден покрив от прозрачна изкуствена материя. Централно място заемаха овалният стадион и символът на спортния център — кулата за парашутни скокове. През няколко секунди в сгъстяващия се мрак се изстрелваха парашутисти, които после се понасяха като пухчета и се спускаха към площадката от пореста гума.
— Имаш късмет — каза Хори. — Днес ще е голям купон. — Той намали скоростта и тръгна към една рампа за кацане.
— Хайде, слизай!
Двамата скочиха върху бягащата пътека, която ги понесе по криволичещите, меко осветени коридори. Отвреме-навреме пътуването се забавяше на местата за прекачване: хващаш се за някоя от дръжките, прикрепени към огромно колело, и се държиш здраво за нея, докато те отведе до носещата пътека, която ти трябва. За Джеймс, който никога не бе обичал особено спорта, всичко това беше ново. Начинът на придвижване, за който бе нужна доста голяма сръчност, му се удаваше трудно, още повече че трябваше да внимава за момчетата, които явно използваха съоръжението за нов вид игра на гоненица, скачаха рисковано от една бягаща пътека на друга и на няколко пъти нагло го блъснаха встрани.
— Вие да не сте спортисти? — попита той недоверчиво своя спътник, когато забеляза, че на него му доставя явно удоволствие да пречи на момчетата в лудешката им надпревара.
— Глупости! — отвърна Хори и здраво хвана Джеймс, който едва не изхвърча на един завой. — За нас това е само маскировка. Теренът е идеален. Който не го познава както трябва, веднага се обърква. Залите са разположени една зад друга, дори влизат една в друга като кутии с различна големина. Пестили са на място, това е то. Всеки път се срещаме в различни зали. И досега не са ни хващали нито веднъж.
— Яйцеглави — каза Джеймс. — Така са били наричани по-рано хората на науката. Какво общо имате с науката?
Хори се ухили и издърпа Джеймс от бягащата пътека върху една пързалка. Със страхотна скорост полетяха надолу.