Тогава прозвуча вик: „Рокерите!“ За миг всички замряха като вцепенени, а после като по команда се обърнаха към входа. Оттам нахлу орда младежи с черни джинси и къси якета от метално-сребриста плетеница. Те размахваха гребла, върлини за висок скок, щафетни палки и други предмети, които можеха да послужат вместо оръжие; с рев, наподобяващ сирена, двете тълпи се нахвърлиха една срещу друга, посипаха се удари наляво и надясно, замлатиха се здравата. Изведнъж Джеймс изтрезня. Отстъпи встрани и с гръб към стената се промъкна до една тясна врата, която бе забелязал в дъното на залата. Вратата се отвори и той се шмугна в мрака на един коридор.
Шумът заглъхна, през звукопоглъщащите стени той проникваше само като леко шумолене. От другия край на коридора се чуваше потракване — натам, изглежда, се излизаше към някаква бягаща пътека. Джеймс бързо се спусна нататък, една от секциите на пътеката се приближи, за миг намали скорост и Джеймс скочи отгоре. След изморително и объркано пътуване той достигна един от двеста и осемдесетте изхода.
Всички нещастия идват от науката. Хората на естествените науки и на техниката заразиха въздуха и замърсиха водата, отровиха с химикали хранителните продукти. Те докараха шума, вонята и нечистотиите в нашия свят. Те превърнаха планините в бунища, а езерата в клоаки. Те създадоха машини, които човек трябваше да обслужва, и го обрекоха на тъпа конвейерна работа. Те построиха градове, в които плъзнаха болести и психози. Те въведоха предметното обучение и предадоха на децата собствената си противоестествена склонност да се занимават с наука и техника, да изобретяват нови машини и да откриват нови методи, способни да променят съществуващия ред. Те експериментираха с гените и създадоха чудовища, вместо по-добри хора. Те провеждаха опити с материята и енергията, със земята, с луната, с растения и животни, с човешкия мозък. Те синтезираха субстанции, влияещи върху поведението, израждащи психиката, предизвикващи и потискащи емоциите. Те се позоваваха на природните закони като на абсолютна инстанция и не помислиха да ги съотнесат с хуманистичните ценности. Те се поставиха над законите на етиката и морала, потърсиха извинение в неизбежността на нещата, стремяха се към неограничена власт. Тяхна цел беше не покоят, а съмнението, не равновесието, а промяната, не постоянството, а еволюцията. Те принудиха човека да тича след прогреса, след реклами, сигнали, светещи цифри, след формули и тезиси. Превърнаха го в морско свинче на науката, в играчка на техниката, в роб на индустрията. Принудиха го да работи, да се конкурира, да консумира. Създадоха теоретичните основи на манипулацията. Оплетоха човека в мрежа от принуди, снабдиха го с номера, въведоха книги за вписване на болестите и наказанията му, подложиха го на изпити и тестове, надзираваха го, контролираха го, проникнаха в интимния му живот, хвалеха го, наказваха го, възпитаваха го в послушание и изпълнителност. Моделираха го с компютри, предсказваха реакциите му, екстраполираха изборните резултати, програмираха и планираха живота му. Те го превърнаха в пародия на човек, в преследвано животно, неспособно да разбере какво става в света, в който живее, безпомощно пред заплахите на безчовечното обкръжение.
Естествените науки и техниката са разрушителни сили, които нямат място в нашия свободен свят.
Бе настъпила нощта и фиксираните без подпора огромни прожектори хвърляха своите светлинни водопади над града. Въздушни таксита и реактивни глайтери оставяха бели, сини и зелени ивици върху далечния сив небосвод, а хилядите осветени прозорци образуваха светлинни шарки по фасадите на небостъргачите.
Джеймс Форсайт не обръщаше внимание на пъстрата игра на светлините. Постепенно излизаше от шемета на разрушителната ярост, която бе обхванала и него, и колкото повече отзвучаваше ужасното й въздействие, толкова по-плашеща ставаше мисълта, че няма да се справи с поставената му задача. Макар че уж имаше всички условия за успех — той беше единствен сътрудник на полицията, който не само можеше да понася вида на разглобените машини, но и сам да ги разглобява. Но дали наистина бе още в състояние да върши това? Отвратителните сцени бяха оставили в душата му погнуса, която сякаш се бореше със старите му болезнени влечения, усмиряваше ги. Значеше ли това, че е почнал да оздравява? Той не знаеше дали ще може и в бъдеще да действа като изрод и особняк — а това му трябваше, за да установи нужните контакти.