Оставаше му малко време. Премисли възможностите, на които кльощавият инспектор от специалния отдел му бе обърнал внимание, но всички те бяха завършили с разочарование. Последната се бе оказала най-тежка. Той се насили да премисли още веднъж преживяното; оставаше му само още една неясна диря — забележката на Хори: „Иди в църквата Асизи!“
Знаеше тази църква — намираше се в най-старата част на града, която бе построена веднага след атомната война и изглеждаше по-бедна от другите квартали. Сградата — старомоден сив блок — принадлежеше на една от множеството малобройни секти, които търсеха спасение в отвъдния свят, а на земния живот обръщаха твърде малко внимание. Никой вече не изпитваше нужда да се утешава с надежди за рая след несгодите на този свят. А и как ли би трябвало да изглежда този рай, щом реалният свят предлагаше на човек всичко, каквото би могъл да си пожелае — храна, облекло, всякакви стоки от ежедневна необходимост — от сапуна до глайтера, и всички тези блага — за всекиго и безплатно? Хората нямаше за какво да се тревожат. Медицинската служба се грижеше за здравето им от най-ранна възраст до дълбоки старини. Фабриките, дълбоко под земята, с автоматично управляеми процеси, бяха проектирани за вечна експлоатация. Те синтезираха хранителни продукти, доставяха строителни материали за сградите, които се сглобяваха с помощта на няколко машини, произвеждаха тези и други машини — все автомати с висока производителност и елементарно управление с бутони: всеки умееше да работи с тях, никой нямаше нужда да учи повече от онова, с което незабелязано и сякаш от само себе си го запознаваше обмислената система от детски игри. Освен това машините се ремонтираха сами.
Джеймс не знаеше що за хора ходеха по църквите и храмовете. Може би бяха мистици или недоволници. Може би анархисти. А може би наистина бяха останали някои, които десетилетия след забраната на науката тайно се бореха за нейното реабилитиране. Внезапно Джеймс отново усети силна надежда. Отправи се към следващата спирка за глайтери, закопча колана и се издигна. В лека дъга взе курс към старата част на града, първи район.
Досега той никога не бе виждал църква отвътре. Когато влезе, стори му се, че е попаднал в някакъв запустял театър: в тъмното различи редове от седалки с дърворезба, до стената горяха няколко свещи. Стъпалата отпред водеха към нещо като сцена. Образът на някакъв брадат мъж с дълго, строго лице се извисяваше на не по-малко от шест метра височина до сводестия, губещ се в мрака таван. От балкона, минаващ на нивото на половината височина на помещението, се чуваше леко тътрене на крака, но Джеймс не можа да види никого. Отпред, на първите седалки, бяха коленичили няколко мъже и жени. Те нещо си мърмореха — вероятно молитви.
Озъртайки се постоянно на всички страни, Джеймс тръгна покрай стената, покрай многобройните ниши, шкафове и решетки; восъчните лица на издяланите от дърво светци сякаш свеждаха погледи към него. На потъмнелите картини той видя сцени, изпълнени с жестокост, хора, които се задушаваха в пламъци, разпънати на кръст мъже, деца, бягащи от рогати страшилища. Отнякъде пукаха греди, миришеше на плесен, и това издаваше, че някъде има скрити проходи към вътрешни, още по-злокобни кътчета.
Някъде горе заби камбана. Девет удара — седем и половина декади преди полунощ по старото времеизмерване. Дали това бяха стъпки? Никой не беше помръднал. Джеймс обиколи из църквата в кръг, без да открие нищо, което да го насочи по-нататък. Тъмнината го потискаше, неизвестността го нервираше, странното обкръжение събуди в него страх. Засилваше се чувството, че го наблюдават. Изплува спомен за друга ситуация, когато също го бяха наблюдавали тайно, и това предизвика у него тревога, още по-неприятна поради факта, че не можеше да си спомни кога се бе случило това. Замисли се и тогава си спомни посещението при Ева Русмолер: да, там Хори Блайнер бе наблюдавал с бинокъл всяка негова манипулация. Може би и тук някой… Може би и хората на науката, ако тук изобщо имаше такива, в търсенето на привърженици прилагаха същите средства като младежките банди? Но как да им привлече вниманието? Дали тук ще подейства същият метод?
Джеймс се огледа наоколо с търсещ поглед: на едно място видя обкован с желязо сандък, на друго — маса, покрита с втвърдена восъчна кора, върху нея — кутия от жълто-червеникав картон… Вече беше виждал такава кутия. Отвори я: вътре имаше фотоапарат. Той го извади — най-обикновен модел. Превъртя го, натисна копчето. Не стана нищо. Затворът заяде.