— Да, наистина е удивително — кимна тя. — Той има на ланеца на часовника си онова нъгит с големина на гълъбово яйце.
— Наистина ли? … Вярно ли?
— Да! И фрапантно печалните очи също са налице!
— И какво иска той?
— Да говори с теб.
— Нямам време. Каза ли му го? Нека дойде пак!
— Трябвало днес да замине, иначе щял да изпусне кораба. Каза, че нямало да си тръгне, без да е говорил с теб. Оставал да седи, докато дойдеш. Трябвало да му кажеш колко струва времето, което ще изгубиш; той веднага щял да заплати.
— Чисто американска глупост! Каза ли ти какъв е?
— Книгоиздател. Изглежда не говори нито дума немски. Иска да откупи «Винету».
— И ти след това сигурно си го осведомила?
— Споделих, че вече сме получили подобни предложения от другата страна на океана и ни предстои в близко време да отидем с Лойда нататък, за да уредим нещата.
— Ей, Херцле, това не е било много умно от твоя страна!
— Защо?
— Който се кани да отиде из «Запада», трябва да се научи преди всичко на мълчаливост, без значение дали си е още «див», или не.
— Ама нали ние хич и още не сме там!
— Аз казах «когато човек се кани», разбра ли — кани! Впрочем за да сме мълчаливи, въобще не е нужно едва тепърва да ходим отвъд, защото Западът е вече тук при нас.
— Къде?
— Долу при американеца. Този мистър Хариман Ф. Ентърз е американския Запад.
— Мислиш ли?
— Определено! Скоро ще разбереш, че е вярно. Нека той си е — който и да е, може да иска каквото си ще, ние се пренасяме сега в Америка. Той е дошъл, приближил се е до нас крадешком. Да обърнем пиката! Слез сега долу и му съобщи, че ще дойда, но не му казвай нищо повече. И изобщо говори с него възможно по-малко!
Тя тръгна и аз я последвах след известно време. Мистър Ентърз беше добре сложен, гладко обръснат мъж около четиридесетте. Правеше впечатление, събуждащо доброжелателство, без да проявява точно държането на високообразован човек. Изглеждаше скромен, но същевременно все пак и малко нещо парвеню. Това за печалните очи отговаряше. Да се смее, той изглежда изобщо не умееше и ако някой път се усмихнеше, то би създал по-скоро впечатление за страдание, отколкото за веселост. Жена ми ни представи. Ние се поклонихме и седнахме един срещу друг. Помолих го да ми каже с какво мога да му услужа. Той отговори с въпроса:
— Вие сте Олд Шетърхенд?
— Така ме наричаха — отвърнах.
— И сега още?
— Най-вероятно.
— В близко време отивате отново отвъд?
— Да.
— Накъде? До колко далеч?
— Още не зная.
— С кой кораб?
— Не е определено още.
— Задълго?
— Това ще се реши едва отвъд.
— Ще посетите стари познати?
— Може би.
— Повече на юг или на север из Щатите ще се насочите?
Тогава аз станах от мястото си, поклоних се, обърнах се и тръгнах към вратата.
— Къде смятате да вървите, мистър Май? — викна той припряно след мен.
Спрях и отговорих:
— Отново при работата си. Аз ви поканих да ми съобщите какво желаете от мен. Вместо да го сторите, вие ми задавате ред въпроси, на които нямате ни най-малко право. Да отговарям на тях, не разполагам с никакво време!
— Аз казах на мисис Май, че веднага ще заплатя каквото струва — подметна той.
— Не можете да го направите, защото сте твърде беден за тая цел, прекалено беден!
— Така ли мислите? Наистина ли правя такова окаяно впечатление? Заблуждавате се, сър!
— Определено не. Защото дори да ви се намират на разположение хиляди милиарди, то пак не бихте бил в състояние даже на най-заклетия сиромах да заплатите макар и само четвърт час от неговото, дадено от Бога, незаменимо време за живот!
— Щом така гледате на нещата, нека е тъй. Седнете пак, моля ви! Ще се изразя възможно по-кратко.
Той изчака, докато изпълня желанието му под привидно колебание, и после продължи:
— Аз съм книгоиздател. Познавам вашия «Винету»…
— Говорите и четете немски? — прекъснах го аз.
— Не — отвърна.
— Как при това положение бихте могъл да познавате повествованието ми? По мое знание то още не е превеждано на английски.
— Беше четено в едно приятелско семейство, в което се говори и немски, а на мен доставяха удоволствието да ми превеждат още по време на четенето. Онова, което тогава чух, ме заплени до такава степен, че взех при себе си един млад, безработен американец от немски произход, за да го карам да ми чете по малко през свободното време по този начин, така че разбирах всичко и можех да си водя необходимите бележки.