— Дойдохме да те арестуваме! — каза Олд Шуърхенд. — Идваш ни тъкмо навреме!
— Да ме арестувате? Мен? — запита Нигъра. — Бих желал да видя типа, който ще я свърши тая работа! Мога ли да запитам защо?
— За театъра, който трябва да се разиграе довечера.
Човекът се уплаши, ала бързо се окопити. Не направи ни най-малък опит да отрече. Изсмя се високо и извика:
— За това, че искам да ви отърва от вашите противници, се каните да ме арестувате? Well! Такава ли ви е благодарността?
— Мислиш, че ще ни измамиш? — попита Апаначка. — Ние много добре знаем, че не се касае само за нашите противници, а и за самите нас! Не само те, но и всички ние трябва да бъдем изколени! Знаем го!
— От кого?
Очите на Нигъра мятаха искри, когато зададе този въпрос. Отговори Апаначка:
— Да не би Токайхун и Тусага Сарич да не бяха при теб снощи, а? И не е ли било говорено достатъчно ясно за онова, което трябва да се случи? Не седяха ли при вас и двамата Ентърз?
Апаначка извърши непростима грешка. Последиците се явиха мигновено. Нигъра мушна ръка в джоба, навярно за револвера. Извиси ръст, изгледа ни един подир друг, изстрелвайки със свистене думите през зъби:
— Значи предадени! Всичко предадено! Но нищо не вреди! Каквото има да става, ще стане!
Херцле беше побързала да застане до страната ми. Смяташе, че съм в опасност. Двамата Ентърз също бяха приближили. Оня ги изгледа с дълбоко презрителен поглед и продължи:
— А вие знаете ли кой го е издал? Вие, вие, вие! Защото двамата вождове няма да се издадат сами, я! Всъщност би трябвало на мига да ви застрелям! Но вие идвате едвам на второ място! На първо място стои това чуждоземно, немско куче с неговата скуав, който веднага ще…
Той измъкна рязко револвера от джоба, запъна го и го насочи към мен и жена ми. В същия миг бе сграбчен от двамата Ентърз, така че не успя да стреля. Олд Шуърхенд и Апаначка също наизвадиха револвери. Херцле застана пред мен, за да ми служи като щит, ала аз я избутах зад себе си и я предупредих:
— Без глупости! Няма да ни се случи нищо!
Нигъра опита да се отърси от братята, но те го държаха здраво.
— Няма да стреляш по Олд Шетърхенд, стреляй по-добре по мен! — извика Хариман Ентърз.
— Нито пък жената ще улучиш, не нея, а мен! — пригласи Себюлън.
В този момент на Нигъра се удаде да освободи десницата си.
— Тъй да бъде, добре! — изрева. — Значи по-напред вие двамата, с което ще се отърва от вас! Но после толкова по-сигурно другите двама!
Той отправи светкавично дулото към Себюлън и после към Хариман. Изстрелите изтрещяха. Незабавно се разнесоха и други два изстрела — от револверите на Апаначка и Олд Шуърхенд. Куршумите пронизаха исполина в средата на челото. Той се извъртя наполовина, започна да се олюлява и рухна на земята с двамата Ентърз, които бяха улучени в гърдите. Апаначка и Олд Шуърхенд се хвърлиха бързо към него да обезвредят смъртните му конвулсии. Херцле коленичи до Себюлън и Хариман. Само че двамата си бяха добре улучени. Хариман отвори още веднъж очи.
— Аз бях ваш "винету", от онази вечер на Нъгит Тсил — прошепна той. — Простено ли ми е?
— Всичко, всичко! — отговорих.
— Също на баща ми?
— И на него!
— Тогава… умирам… радостен!
Само тези думи пошушна. Сетне беше мъртъв. Себюлън лежеше неподвижен, но клепачите му потрепваха. Той също беше попаднал във владение на смъртта. Херцле плачеше. Погали го леко по страните. В същия миг той отвори внезапно очи, понадигна се на лакти, изгледа я и запита с привидно съвсем крепък глас:
— Вие плачете, мисис Бъртън? А аз съм толкова щастлив!
Усмихна се и притегли със сетни сили ръката й до устните си.
— Прочетете името под моята винету-звезда! — помоли.
Тя кимна. След кратка пауза той продължи с все по-затихващ глас:
— Вярвате ли… че моят баща… сега е избавен… избавен?
— Вярвам — отговори тя.
— Тогава… Слава Богу… не е все пак напразно… напразно!
Отпусна се назад и се изпъна. Беше починал и той.
Изправихме се. Исполинският Нигър лежеше мъртъв, с изцъклени очи между жертвите си.
— Трябваше ли да се случи това? — попита Херцле.
— Не! — отвърнах почти гневно.
— Да, не трябваше — съгласи се Олд Шуърхенд. — Можехме да го избегнем. Прекалено прибързани бяхме ние, безразсъдни!
— Както толкова често, както толкова често в по-ранните времена — вметнах аз, тъй като ми бе невъзможно да сдържа съвсем упрека си.