— Но — намеси се Себюлън — нали ни писахте, че ще ни отделите два пълни часа!
— Вярно! Бях включил час и половина за „приятеля“, но тъй като вие искате да говорите само с „писателя“ и евентуално с „уестмана“, то ви остава тъкмо половин час.
— Ние се надяваме да станем приятели. В този случай ще можем ли да разчитаме на два часа?
— Дори и на повече. И тъй, да започваме. От първия четвърт час вече изтекоха три минути…
— Вие имате странен метод за обсъждане на сделки! — викна Себюлън ядосано.
— Само когато вече съм ги отклонил и въпреки това отново съм принуден да жертвам време за вече уредени неща. Та така… моля…!
Тогава взе думата Хариман:
— Касае се за трите тома „Винету“, които искаме да откупим от вас…
— За да ги отпечатате? — прекъснах го посред изречението.
— Човек да не би да купува книги, за да…
— Без увъртания, моля! Кратък отговор! Да или не! Възнамерявате ли да ги дадете за превод и печат?
Те се спогледаха смутено. Никой не отговори. Тогава аз продължих:
— Тъй като вие мълчите, нека отговоря аз вместо вас. Вие нямате намерение да ги отпечатвате, а да ги потулите, и то от съображение истинското си име и покойния ви баща.
Двамата подскочиха едновременно от пейката и се нахвърлиха с възгласи и въпроси към мен, на които сложих край с един енергичен жест.
— Тихо, тихо! Млъкнете, моля! Писателя вероятно бихте могли да заблудите, но уестмана — не. Вашето име е Сантър. Вие сте синове на онзи Сантър, който за съжаление ме принуди да разкажа толкова много неприятни неща за него. Надявам се, че за вас ще мога да пиша нещо по-добро!
Отначало те стояха като издялани от дърво. После седнаха отново, сякаш им липсваше сила да стоят прави. Гледаха в земята пред себе си и не продумваха.
— Е? — попитах.
Тогава Хариман се обърна към Себюлън:
— Аз предварително ти казах, ама ти не вярваше. Към него не бива да се подхожда по този начин! Мога ли да говоря?
Себюлън кимна, след което Хариман се обърна към мен и запита:
— Готов ли сте да ни продадете повествованието, за да изчезне?
— Не.
— На никаква цена?
— На никаква, колкото и да е висока! Но не от отмъстителност или вироглавие, а защото една такава покупка изобщо не би ви била полезна с нищо. Онова, което съм написал, вече не може да изчезне. В Съединените щати има разпространени хиляди немски екземпляри на „Винету“, а според тукашните закони аз като автор не съм защитен. Всеки има правото да превежда и отпечатва, колкото си ще. Това знае всеки издател, така че вие още при първото си предложение показахте, че не сте такъв. Аз бих могъл да ви прибера парите и да ви се изсмея зад гърба. Вие желаете ли го?
— Чуваш ли? — попита Хариман брат си. — Той е почтен!
Себюлън стана отново от мястото си и застана точно пред мен. Очите му горяха, устните трепереха.
— Мистър Бъртън — каза, — покажете ми часовника си!
Изпълних желанието му.
— Още две минути и първият четвърт час ще изтече! — кимна той. — Виждате, че съм съгласен с вашето разделение на времето. Но последиците после ще паднат не върху нас, а върху вас и вашата съвест! Да, ние се казваме Сантър и нашият баща беше онзи, когото познавате. Ще ни продадете ли „Винету“?
— Не!
— Приключихме с писателя! Времето отмина точно до секундата. Сега следващите петнадесет минути за уестмана! Питам ви, колко трябва да платим, за да ни заведете до Нъгит Тсил и „Тъмната вода“?
— Изобщо няма да го сторя, аз не съм екскурзовод.
— Но ако човек си плати добре, много добре?
— И тогава не. Аз никога не правя нещо за пари.
Тогава Себюлън попита брат си:
— Мога ли? Позволяваш ли?
Сега онзи кимна и Себюлън продължи, обръщайки се към мен:
— Въпреки това ще го сторите, макар и не за пари. Можете да бъдете уверен! Познавате ли сиусите?
— Да.
— А апачите?
— Що за въпрос! Ако действително сте чели „Винету“, ще знаете не по зле от мен, колко е излишен!
— Тогава чуйте какво ще ви кажа! За истинността на моите думи си слагам и двете ръце в огъня. Та, вождовете на сиусите са поканени от вождовете на апачите. Защо и с каква цел, не знам. Чух само, че между тях трябвало да има мир. Щели да се явят само вождове. Сиусите обаче са решили да се възползват от тази възможност и обединявайки се с всички неприятели на апачите, да ги унищожат. Вярвате ли?
— Трябва да се провери — отвърнах студено.