— За Бога! Какво си наумил? — попита Херцле.
— Нищо, което би предизвикало твоята загриженост — отговорих.
— Но ти се каниш да стреляш!
— Не! А дори и да стрелям, няма да е по хора.
— Въпреки това! Нека си останем по-добре да ядем тук!
— Искаш да ме посрамиш в собствената си душа?
— Не! — каза тя решително. — Да вървим!
Слязохме и седнахме на нашата маса, без да поздравим. Настъпи кратка тишина. Онези ни заоглеждаха — преценяваха ни. Паперман стана от тяхната маса и дойде при нас, понеже го бяхме поканили да се храним заедно. Тогава те събраха глави и по начина, по който си зашушукаха, бе ясно, че възнамеряват да ни погодят някой номер.
— Художници са — каза Паперман, докато сядаше при нас.
— Художници и скулптори. Отивали на юг — при апачите, така казаха.
— Я гледай! И какво ще търсят или правят там?
— Знам ли. Не ми казаха, само от думите им го заключих. Изглежда са поканени. Смятат да тръгнат още утре заран. Хиляди бесове са се вселили в тях. Никой не е стигнал и трийсет години. Зелени младоци. Ама се държат така, като че някой им е хвърлил акъл с лопати в главата. Чухте ли какво питаха?
— Да.
— И какво им казах за вас?
— И това!
— Правилно ли беше?
— Нито правилно, нито погрешно. Какво мислят тези хора за мен, ми е все едно.
— О, и все пак! Тях ги е яд на вас. Предчувствам някоя магария!
— Да заповядат!
Едва го бях казал и думите се приведоха в изпълнение. Хоу се изправи и тръгна бавно към нас.
— Почва се! — предупреди Паперман.
— Може само да ми е приятно — отговорих аз. — Оставете ме да действам и не се месете!
В този момент Хоу стигна до нас, направи подигравателен поклон и запита:
— Мистър Бъртън, ако не се лъжа?
— Да — кимнах.
— Разпъвал сте хармоника, а?
— Защо не? За вас е особено удоволствие.
— А това е мисис Бъртън? — Той посочи Херцле.
— Така е — отвърнах.
— Тя свирела на китара?
— Може би желаете да я чуете?
— Сега още не, но вероятно по-късно. На първо време се нуждаем само от това. — Той дръпна бялата покривка от масата, отнесе я и я застла на „софрата“.
— Това е прекалено! Направо наглост! — разгневи се Паперман.
Херцле не промени лице.
— Останете само спокойно! — рекох аз. — Ние ще допуснем всичко, всичко!
В този момент дойде новият съдържател, за да ни обслужи лично. Той донесе най-напред чинии и прибори. Едва ни бе обърнал гръб и пристигна Хоу, взе нещата и ги отмъкна отсреща. След това съдържателят донесе супата. Той видя как стоят нещата, ала си премълча и остави супника при нас на масата. Той незабавно бе преместен оттатък и изпразнен. Така стана не само със супата, ами и с останалите ястия чак до плодовете накрая.
Пълните чинии, купи и фруктиери ни бяха вземани и връщани после празни. През цялото време се лееха подигравки и безподобно кикотене.
— И това не са нигърич — обади се Паперман. — Не са и индсмани! Това са бели! Какво ще кажете по въпроса, сър?
— Вероятно много скоро ще чуете — отговорих.
— Аз естествено веднага ще поръчам друго ядене!
— Не, сега още не! Първо нека бъде изигран този фарс докрай. Кога ще получат тези джентълмени тяхното ядене?
— Сигурно ще мине и цяло часче. Старата ми, добра готвачка си замина, а новата съдържателка, която лично готви, се помайва доста време. Преди да ти оскубе някоя ярка, като нищо изтичат три месеца, защото тя измъква всяко перце поотделно. Тая тайфа тук си поръча пилешка супа, а пък е останала само една дърта, шестгодишна кокошка. Дорде оная я оскубе, могат да минат — стига нещо да не сбъркам в сметките — едно пет-шест месеца. Сега сам се запитайте кога тези „джентълмени“ ще получат яденето си!
— Отлично! Херцле, имаш ли желание да посвириш на китара!
— Какво имаш предвид? — поиска да знае тя.
— По-късно ще научиш. Сега кажи само дали имаш желание! Хармониката и китарата са пъхнати в джобовете ми.
— А-ха, револверите?
— Да.
— Опасно ли ще е?
— О, не, никак дори!
— В такъв случай ще „свиря“ с теб!
— Хубаво! Струва ми се, че вторият акт на фарса започва. Завесата е вече вдигната.
С други думи Хоу се запъти отново към нас, изтъпанчи се отпреде ни с широко разкрачени крака и заговори:
— Идвам с една молба. Ние сме художници. Желаем да изтипосаме на портрет мисис и мистър Бъртън, а заедно с тях и мистър Паперман.
— Значи и шестимата?
— Да.
— Нас тримата?