— Пет долара! The devil, та това е цяло състояние! Тичам, хуквам, бързам! Начаса отивам да доведа един кон! — провикна се един от тях.
Той тръгна и другите го последваха, за да подберат най-калпавия.
— Сигур си имате нещо на ум? — подпита Паперман.
— Естествено! Сега идва ред на наказанието! изтичайте бързо при хотелиера и му кажете, че се нуждая от двама-трима добри, авторитетни свидетели, по възможност полицаи или някакви други хора от градската власт. Нека се качат горе в нашите стаи, откъдето ще могат да виждат и чуват всичко, което става тук.
— Well, well! Ще се погрижа, веднага!
Той се отдалечи бързо и когато онези докараха коня, вече се беше върнал. Хоу поиска петте долара предварително. Дадох ги. После трябваше да се кача. Престорих се, сякаш никога не съм сядал на гърба на кон и на три пъти правих безуспешни опити да се добера до седлото. Четвъртият път пък засилването ми беше прекалено голямо, та стигнах не само горе, ами и тупнах от другата страна. Това даде повод за оглушителен кикот. Накрая ме дигнаха и ми тикнаха поводите в ръка. Сетне рисуването започна отново.
— Става грандиозно, действително грандиозно! — викна един от „художниците“. — Мистър Бъртън седи на коня величаво и надменно като герой и рицар, който печели всеки турнир.
— Вярно ли? Наистина ли? — попитах аз горд и безкрайно зарадван.
— Естествено, разбира се! Вижда се, че никой от нас не е в състояние да се мери с вас в язденето!
— Действително?
— Да, действително!
— Я кажете, колко струва такъв един кон?
— Да не искате да си купите?
— Вероятно няколко! Щом казвате, че съм такъв отличен ездач, то направо ще съм будала, ако продължа пътуването с железницата! Та нали язденето е много по-евтино? Или не?
— Много по-евтино естествено! Ние имаме няколко в излишък. Може би ще ви продадем един.
Те си смигнаха. Това трябваше да стане тайно, ала аз го видях.
— Само един? — попитах. — Аз се нуждая от пет-шест!
— Охо! За кого?
— За мен и мисис Бъртън…
— … която свири на китара? — подметна присмехулно Хоу.
— Да. И в добавка още неколцина добри познати…
— … които са също музиканти?
— Ако това ви доставя удоволствие, да. Най ме устройва да взема три коня и три мулета заедно с необходимите седла. Какво ще струва тая работа?
Те бяха изпървом шашардисани. После Хоу подпита:
— Три коня и три мулета? Кои по-точно?
— От конете бих желал да взема онези, които сега лягат там вдясно, с дългите уши.
Сериозността тутакси се изгуби от физиономиите им. А аз продължих, посочвайки трите петнисти коня:
— И ония мулета там ми харесват. Плащам всяка цена! Смехът екна отново.
— Мулетата там! И конете там! Това е безценно, безценно, ненадминато!
Така се надвикваха шестте гласа, а когато веселието позатихна, Хоу запита:
— Плащате всяка цена? Тъй ли? Че колко пари всъщност имате у себе си, сър?
— Цели-целинички двеста и петдесет долара! — изпъчих се аз. — А това определено е значително повече, отколкото струва цялата тая каварелия!
Сега кикотът стана гръмогласен. Те събраха глави, за да измъдрят някакъв план, който при всички случаи само щеше да е изгоден за мен. Хич и не мислеха вече за моето „изографисване“ върху коня, а вероятно как да пипнат двеста и петдесетте долара.
— Слезте! — нареди ми Хоу. — Вие ни харесвате извънредно много, да, да, извънредно много, мистър Бъртън! Ще имате конете и мулетата, както и надлежните седла! Бихте могъл да имате всичко това даже безплатно, ако поискате!
— Безплатно? Как тъй? — попитах.
— Ще ни се да ви видим как сте в ездата, как ще яздите! Конете и мулетата! Ще ви оседлаем и шестте! Възсядате отвън и пристигате в галоп при нас само че не през вратата, а над дувара!
— Значи със скок? — запитах.
— Да. Смятате ли се за способен?
— Защо не? Та нали сами уверявахте колко добър ездач съм бил! Нима може изобщо човек да падне, след като ходилата му са в стремената, а юздите в ръцете?
— Не, определено не! — захили се той и другите зацвилиха с него. — И тъй, всеки кон и всяко муле, което докарате в галоп безпрепятствено над стената — без да си строши врата или вие бъдете хвърлен, е ваше!
— Имам ли право да си сваля шапката и си съблека сакото?
Тук апапите му буквално зареваха от удоволствие, ала той се овладя и отговори: