— Удряш, искаш и да удряш, а? Това няма да ти се отрази добре…
Не отиде по-нататък. Беше прекъснат от новия хотелиер, току-що влязъл в „градината“, следван от няколко яки, мускулести мъжаги, които бе свикал, за да се намеси в решителния момент.
— Тихо, стига! Затваряй си човката! — надвика той пеона. — Яденето пристига! Супата! Уредете нещата си след храна! В моя хотел не е разрешено да се нахвърляш ей така из един път с юмруци! Другояче казано, първо кокошката и после работата!
Човекът беше хитър. За да успокои пеона, той хвърли най-напред вината върху мен, но при „да се нахвърляш ей така из един път с юмруци“ ми даде знак с очи да не си го слагам на сърце. Докато другите зад него носеха чиниите и приборите, той държеше супника с бульона. По време на думите си бръкна вътре, измъкна за единия крак старата, сварена кокошка и я издигна високо, та да може всеки да я види. Онова, което толкова умно бе намислил, стана. От съседните дворове и „градини“ екна висок смях и множество весели гласове завикаха един през друг:
— Много правилно! Съвсем вярно! Първо кокошката и после работата! Вива кокошката! Да живее! Това подейства.
— Well! — викна пеонът. — Да бъде! Първо кокошката и после конете! Сядайте! Ще ядем! Тоя мистър Бъртън може да почака, додето приключим!
— Не! Няма да чака! — обади се Хоу, като закуцука към стола си да седне. — Ще се занимае с музиката! Оркестъра на банкета! Той ще разгъва хармониката, а мисис Бъртън ще ни свири на китара!
— Да, това ще прави, това! — одобри пеонът и ми кимна повелително. — Пристигай с хармониката! И с китарата!
— Веднага! — отзовах се аз. — Аламинут! Приближих към Херцле, извадих револверите от външните джобове на сваленото преди малко сако и я попитах:
— Сигурно се досещаш какво трябва да последва?
— Да — отговори тя.
— И имаш кураж?
— Предполагам!
— Тогава ела!
Запънах двата револвера и й дадох единия в ръката. До тоя момент бях стоял така, че хората да не могат да видят оръжията. Сега се обърнах и тръгнах към „софрата“, Херцле ме последва незабавно. Вдигнал десницата с револвера, аз казах:
— Ето я хармониката ми!
— Ето и моята китара! — заплаши Херцле.
— „Свирнята“ започва! — продължих. — Който от вас посегне към оръжието си, незабавно получава куршум! Щом като нашето ядене преди малко беше за вас, то сега вашето е за нас! Мистър Паперман, действайте живо, моля! Покривката да отиде отсреща при нас! Приборите и посудата отсреща! Отсреща и кокошката!
В продължение на минута — две наоколо се възцари пълно мълчание. Видях, че револверът в ръката на моята Херцле леко потрепва. Тя се улови с другата ръка за моята, за да се стабилизира. Но заплахата подейства. Никой от „художниците“ и пеоните не дръзна да помръдне. И ето че наоколо се разразиха ликуващи ръкопляскания.
Паперман използва случая да изпълни указанието ми и никой не му попречи да го стори. В двора възникна блъсканица. Някой искаше да излезе оттам в „градината“.
— Корехидорът идва! — чух да се казва. — Корехидорът! Значи лично господин кметът! И зад него тримата полицаи. Нашите свидетели. Но те идваха не само като свидетели, а и по друга, много по-опасна причина. Стигайки при нас, Корехидорът се обърна най-напред към мен:
— Приберете револверите, мистър Бъртън! Те си изпълниха службата и сега, понеже аз лично поемам нещата, вече не са нужни. Конете и мулетата са ваши. Никой не може да ви ги отнеме. И парите са си отново ваши!
— Охо! — извика неколкократно споменаваният вече пеон, като видя, че оръжията ни не са отправени повече към него. — За тая работа май имаме думата и ние!
— Вярно, имате думата и вие! Особено вие самият! Много ми се иска да узная името ви! Но не някое фалшиво, а правилното!
— Името ми? — попита пеонът. — Защо? Фалшиви имена аз изобщо не нося!
— На мен са ми известни поне десет — единайсет, използвани от вас досега, за да се скриете. Истинското ви име е Корнър. Под последното фалшиво име сте осъден в Спрингфилд за кражби и конекрадство, но сте избягал!
— Това не е вярно! Това е лъжа! Това е безобразие! Аз съм честен човек и никога не съм задигал на някого нещо дори със стойността на един цент!
— Наистина ли? Искате ли да видите един, който не само твърди противното, ами може и да го докаже?
— Дайте го насам!
— Той е тук!
При тези думи служителят отстъпи крачка встрани, така че да се види стоящият зад него полицай. Онзи кимна иронично на пеона и каза: