— Ако непременно държите да се допитате до някоя чужда съвест, предоставям ви на разположение моята. Аз веднага ще се погрижа днес тук да не изчезне никакъв кон! Никъде и на никого! След десет минути целият град ще знае, че сте ни офейкал и се каните да задигате коне. Измитайте се!
Човекът вече искаше да се подчини на това разпореждане, когато Паперман го улови за ръката:
— Още една дума! Тези двама джентълмени, които искат да ви пуснат, забравиха най-важното. Сигурно имате пари, а?
— Толкова, колкото са ми необходими, да.
— Къде са?
— Тук в джоба.
Той извади една добре натъпкана кесия, за да ни я покаже самохвално, и добави:
— Защо питате за парите ми?
— Заради пиячката! — ухили му се в лицето Паперман. — Аз се казвам именно Макш Паперман и не се оставям на тип като вас да ме води за носа! Ще си платите сметката за вас и другарите ви!
— За мен иди — дойди! Ама за другите не ми и хрумва!
— Май ще трябва да ти хрумне! Я дай кесията!
Той му я изтръгна от ръката, подаде ми я бързо и каза:
— Имайте добрината да платите, сър! Аз междувременно ще държа нехранимайкото.
Както каза, така стана. Новият хотелиер направи сметката, аз я уредих и върнах после на мъжа кесията с останалите пари. След това той изчезна с възможно най-голяма бързина, сипейки проклятия и ругатни…
3. Ашта
След като конекрадецът се бе отдалечил, аз върнах в куфара главатарската украса и револверите. И най-сетне, най-сетне можехме да седнем да се храним. Младия орел беше възвърнал руменината си. На него му бе крайно неприятно, че бяхме станали свидетели на слабостта му. А много държеше да бъде уважаван от нас. Ето защо сподели, че преди четири дни му откраднали коня долу при Карисо Крийк, и то с цялото съдържание на кобурите на седлото. По пътя се препитавал единствено с няколко вида ядивни корени или ягоди, нищо повече. После самият трябвало да носи тежкия си пакет, така че не било за чудене, дето пристигнал тук в такава изнемога. Той научи, че коженият му костюм го чака непипнат. Сега се хранеше с нас, бавно и с маниерите на човек, свикнал да се движи в културни среди. Херцле страшно обичаше на гостите да им е вкусно. Лицето й сияеше от удоволствие.
Аз си имах своите мисли за него, ала не казах нищо. Паперман също би узнал на драго сърце нещо по-подробно за него, но индианецът въпреки своята младост въздействаше по такъв начин, че той не се осмели да го задява с въпроси. Но моята жена, моята жена! На нея всяка неяснота й е противна! Тя трябваше във всяко нещо непременно да знае къде е. Индианското търпение и сдържаност малко я въодушевяваха. Тя оглеждаше Младия орел. Виждах по лицето й колко много й допада. А горко на оня, който й хареса! Тя го почуква по сърцето и каквото има там вътре, трябва да излезе, без значение дали той го желае, или не. Само че не защото е любопитна или нахална, ни най-малко. Но когато види някого в затруднено положение и иска да му помогне, тя си има изцяло свой почин да се информира по кой метод и начин може да стане това. Така и тук! Още не бяхме стигнали до скелета на старата кокошка и Младия орел вече беше казал на жена ми, и то без нейно съдействие, че са му откраднали оръжията, че вече нямал пари, и че възнамерявал да тръгне на юг — накъде, това все пак не съобщи. После тя ми хвърли един поглед, който добре разбрах. Трябваше да го поканя да язди с нас. А нали тъкмо по тази причина бях искал три коня, а не само два. Поставих му въпроса. Тогава лицето му се озари от радостна светлина. Той скочи, ала тутакси седна отново, защото един индианец не бива да показва толкова открито нито радост, нито болка. От това просветване на лицето му разбрах, че макар никога да не ме бе виждал, той все пак подозираше кой съм.
— Аз съм апач — отговори. — Възнамерявам да се отправя най-напред към Нъгит Тсил.
Докато го казваше, той не ме погледна, а гледаше надолу пред себе си, но аз буквално почувствах колко напрегнато се ослушва какво ще отговоря.
— Ние също — отвърнах непринудено, сякаш не съм и помислил да го наблюдавам и прозирам. И обръщайки се към Паперман, запитах: — Вероятно ви е известен Девълз палпит, който трябвало да се намира нейде наоколо?
— Да — отговори той. — И Младия орел също го знае, защото навремето — преди четири години, ми каза, че идвал оттам горе. Нататък ли се каните да вървите?
— Да.
— Аз ли трябва да ви водя?
— Искате ли?
— Ама че въпрос! Дали съм искал! Но аз имам едно условие, едно-единствено!