Ерик Лустбадер
Наследникът
Част I
Макар и разтрошена на късове, тя винаги е там.
И винаги ще бъде… Лунната пътека над водата.
Кого обича повече човек? Славата или себе си?
Кое е по-лошо? Да изгубиш себе си или да притежаваш вещи?
— Джейк — прошепна, без да се обръща, Роджър Донован. Въпреки безнадеждността на ситуацията, той беше напълно спокоен. — Приличаш ми на герой от приключенски роман. Бях убеден, че няма да успеем да те убием.
— Но това не ви попречи да се опитате.
— Разбира се, че не ни попречи — навъси се Донован. — Нима ни мислиш за аматьори?
— Стига приказки! — отсече Джейк. — Заведи ме при Ундерман!
— О, Ундерман положително ще иска да узнае как си се справил с всичките ни предохранителни мерки.
— Значи ще остане разочарован. Хайде да вървим!
Джейк Мейрък се намираше в Хонконг, но мислите му бяха далеч, на друго място и в друго време в един дъждовен, ден преди девет месеца, когато кацна на летище Дълес. В продължение на много часове преди полета, двамата с Блис бяха заети с дешифровката на купища секретни документи, причинили смъртта на твърде много хора. Един от тях беше Дейвид Ох, близък, приятел на Джейк. След дешифровката стана ясно, че Хенри Ундерман — директор на секретната разузнавателна организация, за която беше работил и Джейк, известна в правителствените кръгове с името Агенцията, е съветски шпионин с кодово име „Химера“, на пряко подчинение на генерала от КГБ Даниела Воркута.
Документите сочеха, че генерал Воркута и Химера са отговорни за убийството на Антъни Беридиън, станало няколко седмици по-рано. Беридиън беше основател на Агенцията и единственият й директор до този момент.
Сега Джейк се намираше във Вашингтон и натискаше газта на колата си по посока на Грейт Фолс. Там, сред зелените хълмове, се намираше старото имение Грейсток, в което се беше настанил новият директор. Ундерман приписа убийството на Беридиън на Джейк и взе изключителни мерки за сигурност. Като мотив посочи заповедта за отстраняване на Джейк от оперативна работа, подписана от Беридиън малко преди да бъде убит.
Пред очите му плуваше картината от онзи дъждовен ден: как се изправя срещу баща си и го ликвидира със собствените си ръце.
Разбира се, Хенри Ундерман не беше истинският баща на Джейк. Но, приклекнал в храсталаците, ограждащи източния край на имението, той неволно потъна в спомени. Беше още хлапак, див и необуздан, истинско страшилище за жителите на Хонконг. Останал рано сирак, той носеше на плещите си непонятен, но огромен гняв, беше враг на всичко и всички.
Това се промени благодарение на Хенри Ундерман. Появил се в Хонконг със специална мисия, той откри Джейк и бързо го вербува за Агенцията. Хенри Ундерман беше човекът, който придаде смисъл в живота на Джейк и го спаси от окончателна разруха. Той вярваше в младежа, помагаше му да намери себе си. Затова Джейк го считаше за свой духовен баща.
А сега беше принуден да го ликвидира.
За целта трябваше да прибегне до „ба-мак“. В буквален превод това означаваше „да напипа пулса“, а на практика беше едно особено състояние на духа, при което човек е способен да усети енергийните излъчвания в заобикалящата го среда. Онези, които владеят „ба-мак“, могат да открият недостъпни за нормалните пет сетива явления, могат дори да разгадаят намеренията на врага и да ги блокират още в зародиш.
Приклекнал до източната ограда на имението, Джейк бавно потъна в „ба-мак“. В съзнанието му изплува един нов, съвсем различен свят. Почувства се освободен от всички човешки скрупули, превърна се в дух. Това състояние китайците наричат „ки“ — вътрешната енергия, която притежава всяко живо същество, самият живот. Без „ки“ човек се лишава от духовни сили и вътрешни резерви, не може да влезе в хармония нито с природата, нито със себе си…
Джейк притежаваше могъщо „ки“. Напълно концентриран, той усети как пипалата му се протягат далеч напред, като вълните, породени от камък, хвърлен в средата на спокойно езеро. Почти веднага откри първата защитна система на Ундерман, състояща се от отлично замаскирани сред тревата инфрачервени сензори. После дойде ред на ултразвуковите резонатори, маскирани като гъби в корените на дърветата.
„Ба-мак“ му разкри външната защита на Грейсток. Придвижваше се сред електронните сензори с лекотата, с която вятърът свири в гората.
В средата на втория кръг се спря и отново потъна в „ба-мак“. Беше приятно, сякаш се завръщаше и интимния свят на космическото излъчване. Даваше си сметка, че животът му зависи изцяло от това удоволствие. „Ба-мак“ беше най-силното му оръжие, с него беше постигал всички значителни победи в живота си — за Агенцията, а след това за себе си и баща си. За истинския си баща — Ши Зи-лин.