Какво е видял в нея Малюта? В какви умения — истински или въображаеми, я подозира? И накрая — как тези умения биха могли да се използват срещу него?
Даниела извика в паметта си всички подробности от този отдавнашен разговор и с ужас откри, че ще трябва да направи това, от което най-много се страхува: да скочи с главата надолу към черната дупка, която засмуква всичко, която отрича живота… Черната дупка в душата на човека, наричащ себе си Олег Алексеевич Малюта.
Рибата го наблюдаваше с безжизнено златисто око. Лежеше на една страна, голяма и червена риба тон. Под главата й беше окачено листче с теглото и размерите й.
Беше само една от хилядите риби, нахвърляни по сергиите на Тцуки — голямото рибно тържище на Токио, разположено на брега на река Сумида.
Часът беше пет без четвърт сутринта. Лек ветрец гонеше облаците по небето с цвят на слюда. Градът все още спеше. В далечината се виждаха стъклените кули на небостъргачите в Шинжуку. Сребристите им върхове се криеха в облаците.
До сергиите на Тцуки рибата тон се превозваше с лодки и камиони, като голяма част от нея, колкото и странно да звучи това, пристигаше със самолет чак от Монтаук, Лонг Айлънд. Джейк помнеше една от летните си ваканции там, със собствените си очи видя как японските търговци трескаво наддават за улова на дълбоководните траулери, които бавно се приближаваха към кея…
Младежи по къси гащета подреждаха едрите риби на цимента с помощта на железни куки, които забиваха между хрилете им. След тях пристъпваха хора с маркучи в ръце, водата плющеше върху блестящите червеникави люспи. Над бетона се издигна ситна вода мъгла, проблясваща с всички цветове на дъгата.
В пет без пет всичко беше готово. Измити и свежи, рибите чакаха първите си клиенти.
Пазарът оживя. Търговци на едро, собственици на заведения, зяпачи и туристи — това беше приблизителният състав на тълпата, която бавно запълваше пространството между бетонните сергии.
— Мейрък-сан.
Джейк извърна глава и видя как един дребен японец изскача иззад някакви кашони с миди.
— Кашикаши-сан!
Размениха си дълбоки поклони, спазвайки официалностите на Якудза.
— Когато ви видях за последен път, бяхте вързан…
— От собствените ви ръце, Мейрък-сан.
— Хиляди извинения. Но такива бяха обстоятелствата…
Кашикаши кимна с глава:
— По-късно Комото-сан ми обясни всичко…
— Именно заради него съм тук — каза Джейк. — Къде е Комото?
— Да идем да закусим — предложи Кашикаши и тръгна покрай циментовата вада, в която течеше окървавена морска вода. Ресторантчето беше по-скоро един тезгях, над който беше опъната шарена тента.
Поръчаха суши и бира „Кирин“. Кашикаши отпи една глътка и каза:
— Комото-сан ви изпраща специални поздрави.
Джейк замълча.
— Той се извинява за начина, по който са ви посрещнали. Но такива са обстоятелствата…
— Война.
— Пристигате в крайно неподходящо време — кимна Кашикаши и разчупи едно охлювче, изкусно оформено като пеперуда.
— Зная.
— Говори се, че войната ще се разширява…
Буда, въздъхна в себе си Джейк. Нима не им стига досегашната касапница?!
— Времената са трудни, Мейрък-сан — продължи Кашикаши. — Петнадесет минути проверявах дали не сте си довел и опашка.
— Кой би ме проследил? — учуди се Джейк.
— Врагове колкото щеш — промърмори Кашикаши и изсмука соса на една мида. — Особено напоследък…
— Дни наред се опитвах да се свържа с Комото-сан — въздъхна Джейк. — Накрая реших, че са го убили…
— Обичайните мерки за сигурност, Мейрък-сан — отвърна Кашикаши и поръча две порции сашими. — Комото-сан не искаше да ви излага на опасност…
— Късно е — поклати глава Джейк. — Вече съм тук.
Лицето на Кашикаши видимо потъмня.
— Страхувам се, че трябва да ви помоля да заминете.
— Да замина?
Кашикаши му подаде тънък плик:
— При това веднага!
Джейк отвори плика и извади отвътре самолетен билет до Хонконг.
— Какво означава това?
Очите на Кашикаши станаха тъжни.
— Изпълнявам желанието на своя оябун — поясни той.
Джейк сложи билета на тезгяха между двамата.
— Това не го изпраща Комото-сан! — заяви рязко той.
— Съжалявам, но нямате избор, Мейрък-сан — промърмори, без да го гледа Кашикаши. — Не би трябвало да прибягвам до подобен тон, когато разговарям с приятел, но и аз нямам друг избор… — извади няколко банкноти, хвърли ги на тезгяха и добави: — Моля ви, не пропускайте полета си!
— Искам да видя Комото-сан.
— Сбогом, Мейрък-сан.
— Ще го видя, Кашикаши-сан — повиши глас Джейк. — Просто защото трябва!