Симбал мрачно кимна с глава. Какъв следобед, Господи!
— Е, добре — въздъхна след кратка пауза Донован. — Вече имаш представа за правилата на играта. Сега иди да пипнеш тоя Бенет, или всеки друг, който се окаже забъркан в кашата. Ако ти трябва помощ — казвай.
— Не работя в екип — поклати глава Симбал. — По време на операция предпочитам сам да нося отговорност за живота си.
— Да, знам — кимна Донован и отново даде газ. Последните лъчи на слънцето за миг пробягаха по челното стъкло. Наближаваха Грейсток.
— Какво да правя с Макс? — попита Симбал.
Донован спря колата пред портала и подаде на пазача картите с лазерен код. След миг бариерата се вдигна и корветът пое по извитата, застлана с чакъл алея.
— Нищо.
Вятърът шепнеше в листата на кленовете, в далечината се чуваше моторът на косачка за трева.
— Ще оставим Тренъди да виси на въжето, което сам си е оплел… Вече знаеш какъв лъжец е той, Тони… Сам ще избереш момента, в който да ритнеш столчето…
Тошима-ку. Микио очевидно се връщаше у дома. Водейки там и враговете си, които по всяка вероятност щяха да го убият. Канаме-чо, един от кварталите в близост до Тошима-ку.
Джейк познаваше тази част на града, познаваше и къщата на Микио Комото. Преди време беше проникнал в нея, за да търси доведения си брат Ничиреншу.
Утринната мъгла се вдигна, небето беше ясно, без нито едно облаче. Ако човек се намира в реактивен самолет, който бавно се снижава към летище Нарита, той без съмнение ще види тънкия слой мъгла, който се стеле над Токио двадесет и четири часа в денонощието. Но тук, на повърхността на земята, въздухът изглеждаше кристалночист. Първите лъчи на слънцето огряха старите японски кедри, изправени като стражи пред къщата на Микио.
Пред очите на Джейк се появи желязната порта, вградена в триметровата ограда от жилав бамбук. Покривът на къщата се спускаше полегато, отвъд него зеленееше игрището за бейзбол на университета Рикио. Там вече тренираха, до слуха му достигнаха глухите удари на бухалките.
Накара шофьора да спре на хълмчето, което се издигаше малко встрани от имението. Мерцедесът се плъзна между железните врати и изчезна. Джейк плати и слезе, таксито направи обратен завой и изчезна.
Вниманието му беше насочено към синия нисан. Колата спря до оградата, точно на мястото, срещу което се намираше кабинетът на Микио. Информацията на врага беше точна.
Извади от джоба си сгъваем бинокъл „Дайс“ и се зае да разглежда колата. Слънцето се отразяваше в стъклата, нямаше как да види хората вътре.
Побърза да свали бинокъла. Човек не трябва да гледа прекалено дълго през увеличителните лещи, тъй като има опасност да пропусне нещо важно в общото разположение на силите. Така го бяха обучавали, на подобни мъдрости се беше научил и от играта на „уей ки“. При нея концентрацията върху отделен сектор на дъската означава сигурна загуба.
От страничната врата се появи тъмен силует. Залепи се за бамбуковата ограда, огледа се и внимателно притича към нисана. Едно от стъклата на колата се плъзна надолу и Джейк бързо вдигна бинокъла.
Кашикаши!
Микио беше предаден от най-близкия си помощник! Дребният японец посочи с ръка най-уязвимото място в оградата и хукна обратно. Вратичката остана незаключена.
Кашикаши е предател! Джейк не можеше да повярва на очите си. До какво ли не води коварната война, въздъхна той. Особено скритата война между гангстерските кланове. Може би Микио губи почва под краката си и Кашикаши иска да си осигури топло място при победителите… Всичко е възможно.
Джейк свали бинокъла и предпазливо тръгна напред. Избираше пътя си така, че нито за миг да не изпуска от очи синия нисан със свалено стъкло. Долови някакво движение в купето и бързо вдигна бинокъла. В колата имаше двама души. Онзи до шофьора държеше нещо продълговато в ръце. Дано се продъни в Ада, неволно подсвирна Джейк, разпознал оръжието. Ръчен гранатомет „Ривъртън Бизон“, който изстрелва осколочни гранати със скорост сто метра в секунда. Ето как са решили да ликвидират Микио — един изстрел през стената и тялото на оябуна ще се превърне на пихтия.
Понечи да тръгне към колата, но в същия момент в ръцете на шофьора се появи картечен пистолет „Гион 30-09“. Пръстът му вдигна предпазителя, дулото на оръжието се зае да изследва околността сантиметър по сантим етър. Тоя тип беше професионалист и вършеше работата си безупречно.
Джейк се прикри зад ствола на близкото дърво и огледа обстановката. Нисанът беше паркиран изключително сполучливо, никой не можеше да го доближи, без да бъде забелязан.