— Той ли ни заведе при момичето?
— Да — отвърна Джин Канже и замислено поклати глава: — Скоро тя ще стане основен обект на вашите експерименти…
— Това, което искате да й сторя, лесно би могло да я превърне в съвсем друг човек — предпазливо отбеляза полковник Ху.
Точно така, въздъхна в себе си Джин Канже. Тя е митично създание. Веднъж зърнали лицето й, мъжете се превръщат в покорни роби. Закова се на място и извърна глава към полковника.
— Искам да бъда пределно откровен с вас. Операцията е толкова деликатна, че никой от нас не може да си позволи каквато и да било неяснота! — замълча, очите му дълбаеха лицето на другия.
Така изтече цяла минута, после полковите Ху бавно кимна с глава.
— Разбирам.
За пръв път си даде сметка за естеството на неудобството, което изпитваше в присъствието на този мъж. Аз се страхувам от него, констатира с известна изненада той. Джин Канже прекрасно знае колко съблазнително е това котенце и може би вече подозира, че и аз — неговият ловец, вече съм на път да се превърна в роб… Но нима наистина е така? Ху изпита дълбока тревога от факта, че няма отговор на този въпрос.
— Отлично, другарю полковник — усмихна се Джин. — Ноктите на котенцето все още са малки, но това съвсем не го прави безопасно. Напротив. То е извънредно опасно! — рязко възобнови разходката си и полковник Ху се принуди да подтичва, за да го догони.
— Имате право — промърмори той. Но не зная дали наистина си давате сметка колко опасна съм я направил…
Джин Канже рязко извърна глава, очите му енергично проблеснаха.
— Я ми кажете, другарю полковник, познавате ли морето? — попита той.
— Не — объркано поклати глава полковник Ху. — Честно казано, аз мразя морето, защото съм сигурен, че ще страдам от морска болест…
— Ясно — усмихна се Джин Канже. — Това май ще се окаже истинска епидемия за моите сънародници… Но ще ви помоля да запомните един морски термин, тъй като той ще ви бъде от полза при контактите с нашето малко котенце Лизи… Тя прилича на прекрасна шхуна, с която човек би стигнал дори на края на света… Но човек трябва да я държи плътно в посоката на вятъра, другарю полковник. Иначе рискува да се удави… — хвърли поглед на часовника си и вече с неутрален тон добави: — Закъснявам.
Полковник Ху отлично знаеше кога трябва да се оттегли. Дръпна се на крачка към стената и проследи с поглед отдалечаващия се Джин. След миг високата му фигура се разтопи и изчезна в тълпата пешеходци и колоездачи, която задръстваше тесните улички на Куйанмен.
Йън Макена получи куфарчето по време на акция в Стенли. Тълпа разгневени китайци атакуваше вратата на банката „Хонконг & Банкок тръст“, без да се интересува от официално обявеното работно време. Макена изпрати трима от хората си да изтласкат най-напористите клиенти отвъд временните бариери, който бяха издигнати на тротоара, в следващия миг дребен китаец без отличителни белези тикна куфарчето в ръцете му. Висок метър и деветдесет, Макена стърчеше отдалеч и не беше трудно да бъде разпознат.
В първия момент дори не разбра какво става. Беше зает да разкара по-далеч от себе си един особено разгневен клиент, който напираше с оголени зъби и дървен бастун в ръка. Грабна бастуна, вдигна го високо над главата си и го стовари върху озъбената физиономия. Звукът, който последва, го накара да въздъхне от наслада. Най-красивият звук на този свят!
Нападателят се просна на тротоара с окървавена глава и Макена се приготви да го прекрачи. В същия миг усети допълнителната тежест в свободната си ръка. Рязко изви глава и с един бърз поглед обхвана куфарчето и незабележимия китаец.
— Инспектор Макена, това е за вас — извика китаецът и се шмугна в тълпата.
— Хей! — извика Макена. — Почакай!
Но онзи вече беше изчезнал. Всички китайци, включително и подчинените му, го наричаха „Голямата локва пикня“, но това ставаше само когато бяха по-далеч и можеха да разговарят на родния си език. Макена беше австралиец с огненочервена коса, който разбираше кантонски и повечето от местните наречия, но акцентът му беше ужасен. Изкарал полицейска школа и няколко месеца стаж, той напусна Австралия и се пресели в Хонконг. Това стана преди десетина години. Произведен в ефрейтор от началника на полицията в Кралската колония, той започна да работи упорито и с хъс, издигайки се бавно по служебната стълбица. Днес вече беше капитан и това беше най-високото възможно стъпало в кариерата му.