Насочи вниманието си към къщата с предчувствието, че времето му изтича. Прибра бинокъла в джоба си, направи широк кръг и наближи оградата откъм обратната страна. В ръката му се появи тънко найлоново въже с кука накрая, острите зъби захапаха ръба още при първото хвърляне.
Започна да се изкачва.
След миг вече беше отвъд. Приземи се в тревата с присвити колене, напълно безшумно. Дори птичките не прекратиха своята песен. Грохотът на автомобилите по далечния булевард беше глух, едва доловим тътен. До ушите му достигаха дори тъпите удари на бухалките за бейзбол в съседство.
Къде са се изпокрили всички, в името на Буда?! Какво става с прехвалената охрана на Микио? Надигна се и бързо тръгна към къщата, пресичайки по диагонал площадката за стрелба с лък, на която преди време се роди здравото му мъжко приятелство с домакина.
Хвърли поглед на часовника си и установи, че проникването в къщата му е отнело доста време. Пристъпи към терасата и дръпна прозореца с оризова хартия. Беше заключен, от него се влизаше в стаята, която граничеше с кабинета на Микио. Нямаше време за игра с ключалката. Вдигна ръка и мазолестият ръб на дланта му строши като клечка рамката от солидно дърво.
Връщане вече нямаше. Нито за миг не забравяше за опасността от гранатомета, трябваше да действа светкавично и да измъкне Микио.
В къщата цареше необичайна тишина. Грубото му проникване би трябвало да вдигне тревога, охраната да изскочи в коридора. Нищо подобно не стана.
Джейк прекоси тъмната стая и отвори вътрешната врата. На два метра от себе си видя Кашикаши — по всяка вероятност единственият човек, който се беше разтревожил от шума.
— Амида! — ахна човечето и се закова на място. — Мейрък-сан!
— Мухон-нин! — изрева Джейк. „Предател“. Сграбчи дребния японец през кръста и го заби в пода, светкавично елиминирайки съпротивата му. После скочи напред и рязко отвори фузумата, която водеше към кабинета на Микио.
— Бягай оттук!
В ушите му отекна болезненият стон на Кашикаши, очите му обхванаха неподвижната фигура на Микио. Отпуснат на колене върху татамито, приятелят му беше потънал в дълбока медитация. Върху гърба на кимоното му беше избродиран знакът на клана — голямо колело с три симетрични спици. Главата му бавно започна да се завърта по посока на вратата.
— Микио! — изкрещя Джейк. Сграбчи края на кимоното и започна да го тегли към себе си. В същия миг прозорецът се пръсна.
Гранатометът, проплака съзнанието на Джейк. О, Буда, закъснях!
В стаята връхлетя ураган от жълтеникави светкавици, въздухът натежа от вонята на експлозиви, стените се срутиха. После лумна огън, могъщ и яростен като вулканична лава.
Зима 1949 — Пролет 1950
Пекин
Генералисимус Чан винаги беше вярвал, че който държи армията, той ще постигне крайната победа. Според него войната бе единственото средство за решаване на конфликтите.
Мао също възприе това убеждение, но му придаде свойствената си сентенциозна форма. Политическата власт се крепи на щика на пушката.
Това отношение не можеше да не тревожи американците. Те обаче най-много се страхуваха от един друг факт — че стратегическите цели и намерения на Мао бяха толкова скрити за тях, колкото и за широките народни маси в Китай. Липсата на прозрачност ги плашеше, караше ги да допускат дори най-лошото. Естествено, американците не хранеха илюзии, че могат да манипулират Мао по начина, по който бяха манипулирали Чан за утвърждаване на своята политика в Китай.
Единствен Мао, разположил се на върха на пирамидата от съмишленици, която му даваше неограничена власт, знаеше, че е постигнал всичко това, благодарение на двама души: Сун Тцу му показа как да пази в тайна своите планове, а Зи-лин му даде дефиницията, кратка и ясна: В политиката заплахата с насилие често се оказва по-ефективна от самото насилие.
На практика обаче както Зи-лин, така и самият Мао имаха желанието да обсъдят американската идея за коалиционно правителство в следвоенен Китай. Мао си даваше ясна сметка, че евентуалната военна интервенция на САЩ ще бъде решаващ фактор за бъдещето на страната, а Зи-лин знаеше на какво се дължи това — на обидите, с които го засипаха Сталин и Молотов, окачествявайки го като „кашкавален комунист“.
Зи-лин беше сред първите, които анализираха притесненията на Москва относно китайската разновидност на комунизма и си извадиха съответните поуки. Сам железен диктатор, Сталин бързо надуши собствените си черти у новия лидер на Китай и това беше основна причина за безпокойството му. Зи-лин беше убеден, че в Москва изпитват истински ужас от възхода на Мао. Не само заради намеренията му да гради различно комунистическо общество от съветското, а и от собствената му личност.