— Добре — кимна най-сетне той.
Хуайшан Хан се изправи. Военната му стойка беше безупречна. За политик като Зи-лин това беше сигнал за тревога. Защото политиците умеят да използват военните, но никога не им се доверяват.
— Колко красиво е това езеро! — промълви Мао.
Двамата със Зи-лин бавно крачеха по брега на езерото Кунмин, което беше част от парка на Летния дворец. Тук, на единадесет километра от центъра на Пекин, бяха представени различните стилове на китайската архитектура. Разпръснати из парка с изтънчена артистичност, наоколо се виждаха красиви летни павилиони, храмове и пагоди, свързани помежду си с извити пътечки, цветни градини и прелестни изкуствени островчета. Сред тях бяха намирали прохлада и спокойствие няколко поколения китайски императори, тъй като през лятото климатът в имперската столица е тежък и влажен, доста труден за понасяне.
— Дори ти не знаеш колко пъти е променяло формата и размерите си това езеро, другарю Ши — продължи Мао. — Всяка династия е имала свой екип архитекти, който е правил корекции според желанията на господарите си… — Скръсти ръце зад масивния си гръб и отново закрачи напред. — Но езерото продължава да е тук, все така красиво и пълноводно. Човек може да извлече сериозна поука от този факт… Често идвам тук и наблюдавам водите му. Давам воля на фантазията си, правя опит да си представя всичките му предишни форми на живот… — главата му тъжно се поклати. — Но въпреки това не мога да възприема посланието му…
— Китай трябва да се промени, другарю Ши. Не се заблуждавам, че това ще стане лесно. Напротив — ще бъде болезнено, ще се пролее кръв…
— Не стигат ли досегашните кръвопролития?
— Ш-т-т! — шеговито го стрелна Мао и на лицето му изплува характерната загадъчна усмивка: — Тези думи не подхождат на един истински революционер! Отдавна зная, че имаш твърда душа. Но смъртта е част от промяната, другарю Ши. Всяко въстание, всяка революция се съпътства от проливането на кръв. Старото трябва да отстъпи място на новото, именно кръвта на стария режим напоява земята за новия стопанин…
— Но нашите революционери коват мечове, а не плугове.
— За момента е така — кимна Мао. — И вероятно винаги ще бъде така. Това решаваме не ние, а нашите врагове. Китай прекалено много е търпял присъствието на арогантните варвари империалисти. Вече никога не бива да бъдем обект на външна инвазия, не бива да бъдем слаби… Самите американци се погрижиха за създаването на нашия железен юмрук. Заливат с помощи Тайван, обучават агенти на Гуоминдан за диверсии срещу Континента, правят всичко възможно да разрушат новото ни общество. Но това няма да стане, другарю Ши! Няма да стане и толкоз!
Зи-лин погледна Председателя с нов интерес. Почти същите думи беше чул от устата на Хуайшан Хан.
— Разговарял ли си с Ло Джуи-чин? — попита той.
— Да — призна Мао. — Както и с Хуайшан Хан…
Спряха в подножието на Огледалния мост. Отвъд гладката водна повърхност се издигаше красива пагода. Това беше Храмът на драконите, построен на Южното островче. Връзката със сушата се осъществяваше от невероятно красив мост, състоящ се от седемнадесет скачени една с друга арки. Сградите, боядисани в яркозелено, оранжево и кървавочервено, се издигаха сякаш направо от синята, кристалночиста вода, в която величествено плуваха чапли и бели лебеди. Огледалната повърхност се разлюляваше от движенията на птиците, които забиваха клюнове под повърхността, хващаха някоя сребриста рибка и я поглъщаха с грациозно извиване на дългите си шии.
— Виждаш как се хранят птиците — продължи Мао. — По същия начин действат и империалистите. Забиват нокти в телата ни и ни откъсват от естествената ни среда. Десетилетия наред смучат националното ни богатство, пет пари не дават за страданията и бедността на народа…
Зи-лин си помисли за управляващите династии, които бяха вършили абсолютно същото, но в продължение на хилядолетия. Естествено, запази тези мисли за себе си. Още повече че умът му напрегнато обработваше казаното току-що от Мао.
— Мислех, че Хуайшан Хан получава заповеди директно от другаря Ло — промълви той.
— От няколко месеца насам вече не е така — поклати глава Мао. — Каква находка е този човек! Държа го под око от момента, в който го назначихме в Министерството на обществената сигурност. — В очите му се появи неприкрито възхищение. — Поздравявам те, другарю Ши! Защото ти го откри и успя да го привлечеш на наша страна. Той не знае какво е страх, доказа това вече в няколко поредни мисии!
— За пръв път чувам това — поклати глава Зи-лин.