Зад стената пишещите машини продължаваха да тракат, тих звън съобщаваше за края на реда върху хартията. Някакъв министър надникна от вратата за неотложен съвет, но Мао бързо го отпрати.
— Изясни се, другарю Ши — уморено промълви той. — Нямам настроение за шеги.
— Мисля, че ме познавате, другарю Председател.
Чул официалното обръщение, Мао изненадано вдигна глава:
— Да прекратим това напрежение, приятелю. То не ни носи нищо добро. Нямам желание да бъда на нож с най-близкия си съветник.
В потвърждение на тези думи Председателят се приближи до масичката и се зае да запарва чай. Не проговориха нито дума за работа, докато не взеха в ръце малките порцеланови чашки с ароматната течност. Разменяха си кратки, съвсем обикновени реплики и нищо повече.
После направиха мажа пауза и Мао вдигна глава:
— Моля да ми обяснил подробно своите виждания за войната с Корея.
Зи-лин кимна и допълни чашата си.
— От теб зная, че Сталин е твърдо решен да се изправи срещу американците, ако те дръзнат да прекосят река Ялу и да нахлуят в Корея.
— Казах, че е твърдо решен да наложи комунистическия начин на живот в цяла Корея — поправи го Мао. — А това означава, че в случай на военен конфликт руските войски ще се намесят.
— Това би довело до ситуация с непредвидими последици не само за Русия и САЩ, но и за целия свят — поклати глава Зи-лин. — Защото американците без съмнение ще се притекат на помощ на Южна Корея… Не, другарю Мао. Ключът за дилемата на Сталин е в наши ръце, в ръцете на Китай. С негова помощ ние ще отворим вратата за собственото си спасение.
— Как?
— Ще заявим на Сталин, че ако генерал Макартър прекоси Ялу, ние ще изпратим войските си в Корея. Това ще бъде един далеч по-логичен жест от евентуалната инвазия на Червената армия, тъй като имаме оправдание — просто помагаме на братята си да отблъснат чуждата агресия. Нима Западът ще се усъмни в искреността ни? Нима някой ще подозира, че корейците не са ни никакви братя? По този начин можем да се включим в конфликта, дори ако Съединените щати се решат на интервенция. Те ще се окажат в доста деликатна ситуация, тъй като не могат да ни атакуват фронтално. Световната общественост ще се обяви против подобен акт на агресия.
— Разбирам — бавно поклати глава Мао. — Така Сталин ще ни бъде задължен и аз ще мога да разчитам на нова руска помощ, този път без унизителни условия. Но как виждаш нещата с реалното изпращане на войски?
— Ще изпратим там останките от пленената армия на Гуоминдан, които и без това сме длъжни да храним и обличаме. Така ще ги принудим да пролеят кръв за нашата кауза, ще ги превърнем в първите китайци, които се борят срещу прочистването на Америка в северната част на Корейския полуостров… — Зи-лин остави чашата върху масичката. — А ние с теб знаем, че това наистина ще стане, другарю Мао… Проучили сме достатъчно добре тактиката на Макартър и знаем, че той наистина ще прекоси Ялу!…
— Значи такава е съдбата ни — въздъхна Мао. — Трябва да се превърнем в марионетки на Москва, за да спечелим както доверието на руснаците, така и икономическата им помощ…
— Такава е съдбата на слабите — каза Зи-лин. — Но историята доказва, че всичко тече и всичко се променя. Един ден ще бъдем достатъчно могъщи, за да накараме Москва да се страхува от нас…
Първото нещо, което видяха, беше Транспарантът на духовете. В средата му беше изрисуван символът на Сътворението, познат на всеки китаец — костенурка и змия, вплели се в здрава прегръдка.
Около централния символ бяха разположени осемте триграми. Те представляваха плетеница от прави и начупени линии, символизиращи мъжа и жената. Митичният император Фу Хси твърдял, че триграмите са основата на математиката. В тях се съдържали всички възможни аритметични комбинации, освен това били в състояние да изразяват власт и подчинение, воля и слабост, характерните черти на всички животни, свързани с китайската митология, а дори и посоките на компаса…
Транспаранта на духовете беше поставен нарочно. Съгласно правилата на „фен-шуи“ — древното изкуство на геомансията — такива транспаранти се поставят там, където витаят зли духове. За да преодолеят транспаранта, духовете трябва да завият надясно — нещо, което всеки китаец знае, че те не могат да правят…
Във фоайето имаше едно огромно огледало. Размерите му бяха точно копие на транспаранта отвън. То беше ново доказателство за присъствието на зли духове, които, както е известно, бягат от огледалната повърхност.
Видяла огледалото, Сен-лин почти се препъна. Транспарантът отвън я доведе пред прага на нервната криза, а това тук вече окончателно я довърши.