— Той е един от малцината, с които съм работил през последните шест месеца — погледна я Джейк. — Имам му доверие.
— Това място не ми харесва — потръпна неволно Блис.
— Сигурно има причини, за да поиска среща именно тук.
— Въпреки това имам чувството, че съм в капан — огледа се Блис.
— Има много пътища за бягство — успокои я Джейк. — Няма от какво да се тревожиш.
— Нервна съм — призна с лека усмивка тя. — Просто не обичам да съм под земята…
— Можеше да си останеш у дома, нали ти казах?
— Не и след това, което намекна твоят човек — поклати глава тя. Шията й леко помръдна, трапчинката в средата й се изпълни с мрак. — Наистина ли мислиш, че е надушил шпионина, Джейк?
Джейк гледаше към дъното на ниския коридор, където настъпи някакво раздвижване. Тишината се нарушаваше единствено от потракването на плочките за маджонг.
— Нали ти казах? Проверих го лично… — Към голата крушка на тавана се издигаше гъст тютюнев дим. — Точно както проверявам всички свои агенти. — Залаганията очевидно се вдигнаха, гласовете на кантонски диалект съответно се повишиха с една октава. — Имам му доверие. — Сенките по тавана се раздвижиха. — Иначе нямаше да съм тук…
Блис извърна глава, в цялата й поза пролича напрежението.
— Това той ли е?
Джейк погледна към слабичкия китаец със зализана черна коса. Беше твърде млад за този вертеп. В Дупката се събираха предимно възрастни комарджии, които още помнеха контрабандистите, прокопали цялата мрежа от тунели.
— Не.
Очите му не изпускаха лицето на младия китаец, изправил се встрани от масата за маджонг. Престана да му обръща внимание едва когато онзи се включи в играта и започна да пуска безсолни шеги.
— Твоят човек закъснява — отбеляза Блис.
— Ще дойде.
— Нали беше открил и други улики?
— Всички се оказаха безрезултатни — погледът му се насочи отвъд групичката на играчите. — Агентите ми неизменно стигаха до етап, на който се сблъскваха с непристъпна стена.
— Време е да направим още една обиколка…
Джейк се замисли. Знаеше колко умна е Блис, високо ценеше находчивостта й. Може би е права, може би наистина трябва да…
— Вече е тук — промърмори той и тръгна напред. Изправи се под лампата, едрият и набит китаец с тънки мустачки веднага го забеляза. Направи му знак да остане на мястото си. Играта на маджонг наближаваше кулминацията си, последните плочки тракаха върху масата, виковете станаха по-силни.
Агентът започна да си пробива път сред възбудените играчи. Походката му беше лека и гъвкава. После изведнъж се спъна и политна напред, от устата му се изтръгна дрезгав вик.
Тялото му се стовари върху паянтовата дървена маса, разлетяха се плочки. Старците скочиха на крака и се развикаха.
После Джейк видя младия китаец със зализаната коса да тича по коридора, от който се беше появил агентът.
Втурна се напред и разблъска разгневените играчи, Блис се стрелна покрай него и изчезна в тунела. Наведе се и обърна проснатото тяло. В гърдите му стърчеше дълъг нож, кръвта заливаше всичко. Точно в сърцето, въздъхна отчаяно Джейк. Този тип е професионалист, при това добър…
В очите на широкоплещестия нямаше нищо. Животът вече ги беше напуснал, на негово място се хилеше смъртта…
Джейк се втурна след Блис и убиеца, без да обръща внимание на комарджийските крясъци. Би трябвало да го държа под око, рече си той. Би трябвало да го усетя. Но защо не бях предупреден от „ба-мак“?
А сега агентът му беше мъртъв, а Блис се намираше в смъртна опасност.
Блис зави с пълна скорост зад ъгъла, успя да зърне зализаната коса на китаеца и полетя след него. Въздухът беше наситен с упойващата миризма на опиум, вонята на влажни нечистотии почти не се усещаше. Потта на разпалените играчи тегнеше като тежко покривало навсякъде.
Профуча в средата на групичка мършави старци, които играеха фан-тан. Разгневени и възбудени, те я обсипаха с ругатни. „Какво правиш в Дупката, проклета жено? Защо не идеш да белиш скариди като останалите? Тук е място за мъже, да те вземат мътните!“
Блис не им обърна внимание. Цял живот слушаше подобни гадости. Китаецът със зализаната коса сви наляво, тя го последва с пълна скорост. За малко не събори двама-трима пушачи на опиум, замаяно облегнати на стената.
Китаецът я очакваше зад тъмния ъгъл. Полусвита и стегната като стоманена кука, ръката му се стрелна надолу. Блис изохка, парализирана от болката във врата. Краката й се подкосиха и тялото и се свлече на пръстения под.
Полузамаяна, тя усети как я влачат към малка стаичка, в която се носеше отвратителна воня. Вътре беше пълно с наркомани, въздухът тежеше от миризмата на опиум. В мрака проблясваха огънчета, от дългите лули с плитки чашки се извиваше дим на синкави облачета.