— Още веднъж ударихме на камък — промълви Блис и опразни чашата си до половината. Взе гореща вана, веднага след като се прибра, после се люби с Джейк. Това бяха най-силните й желания.
— Баща ми — промълви Джейк с поглед, отправен към хвърчилото. — Положително вече е буден…
Блис му отправи продължителен поглед с издължените си очи, после леко въздъхна:
— Не ме разбираш, Джейк… Аз съм част от „юн-хюн“, Вътрешния кръг… Следователно съм част от теб. Но ако не съм ти нужна…
Джейк се обърна, на лицето му се появи усмивка. Ръката му потърси нейната.
— Какво говориш, Блис? Без теб съм нищо! Съдбата пожела да стане така, че агентът ми да загине, а същата участ да сполети и убиеца му… Но ако наистина съм искал да бъда сам, щях да го сторя — можеш да бъдеш сигурна в това…
Намръщи се и продължи:
— Исках те до мен. Не зная какво бих сторил сам през всичките тези дълги нощи… — Очевидно имаше предвид напрегнатите събития от последните месеци. Изминаха вече девет месеца от завръщането му в Хонконг след убийството на Хенри Ундерман. През цялото това, време той спеше най-много по час-два на нощ. Обикновено заспиваше някъде около дванадесет. Блис бързаше да изгаси лампите и да се мушне под завивките до него. Но между един и два неизменно се събуждаше от протяжните му стонове. Той не помнеше кошмарите, които прогонваха съня, но Блис беше убедена, че те са свързани с чувството за вина. Джейк преживя изключително тежко факта, че е убил любимия си някога наставник.
Протегна ръка, дългите й пръсти с цвят на какао се увиха около тънкия му кръст и бавно се плъзнаха по издължените гръдни мускули. Очите й загрижено пробягаха по набразденото му от дълбоки бръчки лице.
— Болницата… — прошепна тя.
— Помня — бледо се усмихна Джейк. — Беше истински шок да те видя след толкова години…
— Забрави ли, че като деца бяхме гаджета и заедно бродехме по улиците на Хонконг?
— Гаджета ли бяхме? — попита шеговито той и я притегли към себе си.
— Поне аз винаги съм била убедена в това.
— Защото си била преждевременно развита — погали я по бузата той. — А аз те считах за най-добрия си приятел.
— Ето, виждаш ли? — засмя се Блис. — Кое друго момче ще избере момиче за свой най-добър приятел?
— Може би си права и наистина съм бил влюбен в теб — призна Джейк. Видя как очите й се притварят от удоволствие, но не успя да разбере дали това се дължи на милувката или на думите му. Всъщност има ли значение? — Или просто съм бил луд…
Очите й рязко се отвориха и сега беше негов ред да се разсмее.
— Радвам се, че не ми се сърдиш — промълви Блис.
— Защо трябва да ти се сърдя? — сви рамене той и слезе от дивана.
— Защото преди година се върнах в живота ти, но като агент на баща ти… Защото ми беше забранено да споделям с теб много неща, включително и тайната на Вътрешния кръг…
Изключително привлекателните медно кафяви очи на Джейк потъмняха, в центъра им се появи оловен оттенък.
— Чрез теб баща ти е искал отново да ме приобщи към семейството си — промълви той. — Благодарение на теб открих брат си Ничиреншу, открих Ши Зи-лин — родния си баща… Благодарение на теб станах част от „юн-хюн“, тайното общество на шепа избраници, които след време ще контролират цяла Азия…
— Но ти си много повече от всичко това, скъпи — пламенно прошепна Блис. — Ти си Джуан, бъдещият владетел на Китай! Баща ти те подготвя за нов лидер, скоро ще станеш най-могъщият човек в Източното полукълбо!
Джейк отмести поглед и тя прехапа устни. Какво става? Той се отдели от нея и зашляпа с боси крака по посока на банята. Вратата остана отворена и тя чу пускането на водата в тоалетната чиния. Подви колене и се загледа в сянката му, блокираща светлината на лампата в банята.
След няколко минути излезе изпод душа, очите му пронизаха красивото й лице и проникнаха дълбоко в душата й.
— Никой друг човек на света не може да стори това, което направи ти — промълви Джейк. — Ти беше на моя страна по време на тежките битки с шпиони и убийци, тази нощ за пореден път доказа пълната си привързаност към мен. Дори смъртната опасност не може да те спре…
— Бях добре подготвена от баща си — простичко отвърна Блис. Но мислите й бяха далеч, неволно претегляйки промяната у него, настъпила след появата на Ши Зи-лин в Хонконг. Изведнъж стана някак по-властен и по-сдържан в отношенията си с хората, а най-вече с нея. Дали едното не беше свързано с другото? Искрено се надяваше да не е така.
Джейк беше на крачка от нея и тя неволно се подчини на магнетизма му. Беше силен и топъл като слънчев лъч в горещ летен ден.