— Борбата едва започва — тихо промълви той. — Борба в мащаби, които ние все още не можем да си представим. Ще ни трябват много сили, за да я приключим с успех…
Думите му се търкаляха като воденични камъни, сърцето на Блис неволно ускори ритъма си.
— Какво има, Джейк? — разтревожено го погледна тя. — Какво ми спестяваш?
Той изведнъж се усмихна, пристъпи крачка напред и впи у стаи в нейните.
— Нищо — прошепна, после отново започна да я целува. — Спомена баща си и това ми напомня, че още днес трябва да се срещна с Тцун-Трите клетви…
— Кого по-точно искаш да видиш? — изгледа го продължително Блис. — Един от тайпаните на Вътрешния кръг или просто баща ми?
Нещо има, въздъхна в себе си тя. Нещо, което кара Джейк да потръпва от вътрешно напрежение. Какво ли е то? Има ли нещо общо с наскоро погребаните му близки? Съзнанието й бе пронизано от ослепителната светкавица на прозрението. Има нещо друго… Нещо, което дори той не е в състояние да усети. Тръпка на страх прониза гърдите й. Ако Джейк не е на вълната на обичайната си чувствителност, последиците положително ще бъдат катастрофални! Той трябва да бъде напълно концентриран, за да успее да формулира личната си стратегия в рамките на Вътрешния кръг, а също така и за да разгадае тактиката на враговете си. Ако неговото „ки“ не е на висота, решенията му ще се окажат погрешни…
— Искам да видя Тцун-Трите клетви, при това насаме — натъртено рече Джейк. — Ще ми уредиш ли среща за три следобед?
— Разбира се — кимна Блис. Наричаше Тцун свой баща просто защото беше отгледана от него. Родният си баща изобщо не познаваше, а майка си помнеше смътно, като стара и отдавна непоглеждана фотография. — Не забравяй за извънредната среща при Андрю Сойър, насрочена за дванадесет — предупреди го тя. — На нея положително ще присъстват всички тайпани…
Джейк само кимна с глава.
— За какво ли е всичко това? — любопитно го изгледа тя. — По телефона Андрю ми се стори доста развълнуван.
— Андрю винаги с развълнуван — небрежно отвърна Джейк.
Тя отвори уста да му предложи услугите си, но той вече й обръщаше гръб. Остана с чувството, че Джейк е на километри от нея и топлия им интимен свят. Без съмнение умът му беше изцяло ангажиран от предстоящата среща с Ши Зи-лин — великия Владетел и негов роден баща…
Преди Хенри Ундерман, Джейк имаше и истински осиновители — семейство Соломон и Рут Мейрък, еврейски бежанци в Шанхай. Те приютиха болната и уплашена Атена, а след смъртта й поеха грижите за невръстното момче.
Ши Зи-лин — истинският баща на Джейк, напуснал семейството си, за да се присъедини към революционната армия на Мао. Това било трудно решение за него, но любовта му към родината се оказала по-силна от всичко.
В продължение на дълги години помагал на Мао да укрепи своята власт, оцелявайки въпреки кървавите събития, които съпътствали утвърждаването на комунистическата система в Китай. Минал през всичко — развенчаването на култа към Мао, Бандата на четиримата, Културната революция… Винаги се държал в сянка и това го спасило от неизбежните чистки, които съпътствали всяка промяна на официалната политика.
Това съвсем не означавало, че Зи-лин няма врагове. Последният от дългата им редица бил Ву Айпинг — ръководител на групичка реакционно настроени министри и висши държавни служители, които били яростни противници на идеите на Зи-лин за изграждане на модерна икономика в страната.
Но бащата на Джейк надхитрил и него, както всички останали. В резултат, хората, управляващи Китай, възприели неговия начин на мислене. А той, болен и стар, предприел дългото пътуване на юг, за да се срещне със синовете си — Джейк и Ничиреншу, детето, което родила любовницата му.
За съжаление на тази среща се проля кръв и единият от синовете му загина. Двамата влязоха в смъртен бой на верандата на една вила, сгушена високо над красивия полумесец на Рипалс Бей. Открил, че баща му е действал и като негов резидент, Ничиреншу се нахвърли върху Зи-лин. Джейк скочи да го защити и уби брат си. Някой би казал, че двамата си били само наполовина братя, но каква е всъщност разликата? В жилите им течеше една и съща кръв — тази на Ши Зи-лин… Никой от тях не подозираше за това до самия край. През целия си съзнателен живот се бяха борили едни срещу друг, нанасяйки си тежки душевни и физически рани. Ничиреншу беше отговорен за смъртта на дъщерята на Джейк, станала три и половина години преди фаталната им среща. Като член на дълбоко засекретената американска разузнавателна организация, известна под името Агенцията, Джейк правеше всичко възможно да открие и унищожи Ничиреншу. Постепенно разбра, че той не е професионален убиец единак, а агент на съветското разузнаване, действащ под прекия контрол на генерал Даниела Воркута — директор на КВР, опасния външно разузнавателен отдел на КГБ. А по-късно откри и друго — на практика Ничиреншу е двоен агент и действа за комунистическото правителство в Пекин, под прякото ръководство на Зи-лин — родния му баща…