Всичко това беше част от сложния план на Зи-лин, известен под името „рен“ — „реколтата“… За успешната му реализация старият политик се беше оградил с доверени хора, съставляващи „юн-хюн“ — Вътрешния кръг. Сред тях бяха най-влиятелните тайпани на Хонконг, а също така и главатарите на трите най-могъщи триади — тайните престъпни организации, пуснали пипала из цяла Югоизточна Азия.
Кой беше човекът, издигнат за ръководител на тази могъща организация? Джейк Мейрък или Джейк Ши — което повече ви харесва. Тайпанът на всички тайпани, най-могъщата личност на целия континент. Личност, получила прозвището Джуан…
Събрал се с баща си след дълги години на раздяла, Джейк изпитваше непреодолимото желание да бъде до него, да го пази и закриля. Разговаряха по цели дни и нощи, издръжливостта на Джейк беше далеч по-голяма от тази, което си беше представял Зи-лин.
Често отиваха на плажа, навиваха крачолите на панталоните си и сядаха на влажния пясък срещу прибоя. Разговаряха с часове, дори гладът не беше в състояние да ги спре. Хапваха по някой сандвич направо там, дори не усещаха вкуса на храната, която им носеха. Не забелязваха хората на триадите, изпратени да ги охраняват. Разхождаха се по плажа, усмихваха се на дечицата, клатещи се като патета към тъй желаната вода, но едновременно с това зорко следяха всяко ново лице, появило се наоколо. Потънали в разговор, бащата и синът бяха слепци глухи за всичко.
Днес във въздуха се усещаха остатъци от мъгла, сякаш нощта отказваше да отстъпи мястото си на топлото слънце.
— Време е да се залавяш за работа, Джуан…
Зи-лин седеше като дете, с протегнати напред крака. Беше свалил шината от дясното си бедро, но подутите от артрит пръсти постоянно го разтъркваха.
— До определен етап приказките носят полза — добави той. — Но след това идва ред на действието.
Времето беше топло, но мършавите рамене на Зи-лин бяха покритие тънко одеяло. Крачолите на широкия памучен панталон бяха навити до коленете, на места платът тъмнееше от водните пръски.
— Джуанът е тайпан на всички тайпани в Хонконг. Той е главният дракон на Вътрешния кръг. След време ще ръководи бизнеса в цяла Азия, чрез него Пекин ще осъществява своите сделки, а китайската общност в Индонезия ще капитализира печалбите си. Пак той ще канализира търговските операции на британците, а и на всички останали — американци, японци, тайландци и малайци…
Очите на стареца бяха насочени към точката, в която морето в небето се сливаха в огнено петно.
— Това е последната фаза на моя „рен“ — събирането на реколтата. Петдесет години мечтая да видя един обединен в силен Китай. Вече ти разказах как стигнах до идеята да подкрепя комунистическата власт. Май, първата ми жена, беше близък помощник и съратник на Сун Ят-сен, създателя на Гуоминдан. Срещнахме се в Шанхай, по време на учредителния конгрес на ККП.
— Вече знаеш за детството ми, за дългите часове в прекрасните градини на Сучоу. Там се срещах и разговарях с мъдрия Джиан, моя духовен баща. От него научих, че най-важното нещо в живота е илюзията. Градината му изглеждаше така естествена, сякаш всичко в нея — дръвчета и храсти, камъни и цветя — е било сътворено от природата преди стотици години… Измина доста време, преди да разбера, че всичко е подредено според неговите виждания, че хармонията е плод на една велика илюзия…
— Можеш да си представиш как съм се почувствал, когато Джианът най-сетне реши да сподели с мен тайните на градината си. Оказа се, че любимото ми хълмче е издигнато нарочно, за успокоение на посетителя. Камъните са били пренесени от коритото на близкото поточе, а всяко дръвче е било посадено на точно определено място. Най-много се слисах от цветните лехи, пръснати съвършено естествено сред тревата. Оказа се, че ги е пренесъл там само преди три седмици… Но общото впечатление беше великолепно, хармонията — пълна. Бях напълно убеден, че това кътче е било създадено от ръката на Буда, дори през ум не ми минаваше, че може да бъде плод на човешкото въображение…
— Но на практика се оказа точно така. Видях го с очите си и бавно осъзнах, че аз също съм част от тази съвършена хармония.
— Не забравих този факт през годините на своето съзряване. После родителите ми се преместиха в Шанхай, а мен записаха в колеж. Вече бях убеден, че илюзията на Джиана ще ми бъде от полза в живота. По това време бях доста добър играч на „уей ки“, повечето от победите си на дървената дъска постигах именно чрез притворството и употребата на илюзия.