— В онези години всички говореха заедно, Джейк… Как да прогоним „чуждестранните дяволи“ от родния ни край. Настанили се стабилно в южната част на страната, те изсмукваха богатствата ни, експлоатираха братята ни…
Китай беше слаба и разпокъсана страна, воюваща сама със себе си. Как би могла да се защити от коварните „чуждестранни дяволи“? Това беше въпросът, около която ос въртяха най-разгорещените спорове. Аз не вземах участие в тях, само седях и слушах. Бавно стигнах до убеждението, че само по един начин можем да надхитрим умните чужденци — чрез илюзията. Да им дадем това, което си въобразяват, че искат, а след това да ги използваме. Точно по начина, по който те използваха нас… Трябваше да направим така, че да впрегнем способностите им в полза на Китай.
— Но първата ни задача беше обединението на Китай. Все още нямах ясна идея как да стане това, как да сплотим сдай бедна и разпокъсана от междуособици страна…
— После отидох на онзи конгрес в Шанхай и се запознах с идеите на комунизма. Веднага разбрах, че съм открил начина за умиротворяването на Китай.
— Това беше първата фаза на моя „рен“, Джейк… Сеитбата, чиито плодове се наложи да чакам цели петдесет години. За тази цел обаче трябваше да напусна Шанхай. Да напусна Атена и теб… Нямах друг избор. Китай беше на първо място. И досега е така…
— Днес най-сетне навлизаме във финалната фаза. Ти ще бъдеш проводникът, през който ще тече азиатската мощ. А Китай ще бъде обединена и силна страна не като унищожи Хонконг — нещо, което много хора в Пекин все още желаят повече от всичко на света, а като се възползва по най-добрия начин от предимствата на „чуждестранния дявол“, намерили място в Кралската колония: свободна търговия, отворени пазари, изгодни условия за западните инвестиции. По този начин ще получим всичко, от което толкова силно се нуждаем — модерна промишленост, достъп до най-съвременни електронни технологии. При това, без да се унижаваме, без да губим достойнство…
— Китай ще процъфтява и просперира под невидимата мрежа на Вътрешния кръг…
— Съдбата е решила ти да видиш плодовете на моите петдесетгодишни усилия. С течение на годините комунизмът ще се стопи и изчезне. Той изпълни, своето предназначение — пробуди гигантската страна и я тласна напред. Но днес вече започва да спъва развитието й. Заети с утвърждаването на политически доктрини, ние не забелязахме как светът премина в следващото хилядолетие. Не се ли присъединим към него, всичко ще рухне. Китай ще остане беден и разпокъсан, а заплахата да попадне под руско влияние ще бъде съвсем реална. Вече десетилетия наред Москва търси начини да се намеси в нашия живот и да контролира нашето бъдеще…
Зи-лин се размърда, лицето му за миг се разкриви от болка.
— Още от самото начало знаех, че не мога да отида отвъд нивото на Джиан, Джейк… Но поставих началото, животът ми не мина напразно. Особено сега, когато успях да открия теб. Аз съм Създателят и Владетелят, а ти ще си Джуан — Изпълнителят и Наследникът… През твоите ръце ще тече пълноводният поток на бизнеса в Азия. Честно признавам, че не бих могъл да контролирам всички нови сили, които без съмнение ще влязат в играта. Имам предвид не само Континентален Китай и Хонконг, но и фирмите от Банкок, Сингапур, Манила, Куала Лумпур, Ню Делхи, Токио и Осака… Всички желаещи да си отрежат от тортата… Част от първоначалните контакти вече са установени, друга част ще установиш ти. Това е главната задача на Джуан, който освен това трябва да държи под око и многобройните си врагове…
Джонка с платно в бананов цвят напусна залива и се насочи към откритото море. Зад кърмата й се проточи пенеста диря.
Зи-лин протегна ръка и Джейк извади малка статуетка от кехлибар. Тя изобразяваше две митични създания, вкопчени в смъртен бой. Личеше, че някога е била разсечена на четири части, но сега те бяха здраво свързани с рамка от злато.
— Вече не е достатъчно да кроим планове за използването на властта, която притежаваме — промълви старецът и бавно обърна статуетката върху дланта си. — Никакви планове няма да ни помогнат, ако позволим разпадането на „юн-хюн“, Вътрешния кръг. А връзките между участниците в него може би ще се окажат по-крехки от това, което очакваме… Вярно е, че драконите на триадите и тайпаните са здраво обвързани от това „фу“, което на практика е императорски печат от чист кехлибар и чиито четири части се намираха у теб, Ничиреншу, Блис и Андрю Сойър.