Вдигна статуетката срещу светлината и митичните животни сякаш оживяха.
— Но никога не трябва да забравяме какво изобразява „фу“ — епичната битка между дракона и тигъра за господство над света. Именно за подобно господство говорим, когато определяме основните задачи на „юн-хюн“. Първо — да се защити новият възстановен Китай от неговите врагове — Русия, Англия и САЩ, и от онези в Пекин, които определено смятат, че комунизмът няма да отмре. Второ — да се обединят Хонконг и Континентален Китай, като постепенно се обхванат Япония, Малайзия, Индонезия, Тайланд и Филипините. Така, единен и могъщ, Китай смело ще прекрачи в двадесет и първия век.
Не трябва да допуснем разединение. Сега сме сплотени, Тцун-Трите клетви и ТИ. Чуй са мои братя, а Андрю Сойър е с нас благодарение на огромното му задължение към мен. Преди години му направих важна услуга, без мен щеше да е свършен. Триадите също са на наша страна.
Но положението е нестабилно, особено що се отнася до драконите на Триадите. Рано или късно между тях ще избухне съперничество, всеки ще се стреми към по-голямо влияние във вътрешния кръг. Същевременно не можем да разчитаме на финансова подкрепа от тях, очакванията ни са насочени към по-други неща. Не можем да променим това съотношение на нещата, просто такава е съдбата ни и ще трябва да й се подчиним.
— Никога не трябва да забравяме, че имаме могъщи врагове във всички страни на света. Никога не трябва да пренебрегваме усилията им за унищожение на „юн-хюн“. Защото, ако им позволим това, Хонконг ще се превърне в кърваво бойно поле. Всеки ще иска част от златната река, която тече през този град. Търговията ще спре, реката ще пресъхне. Нещата ще опрат до военна сила и тогава Китай отново ще потъне в средновековното блато, от което едва е започнал да се измъква. Допуснем ли разединение, ние ще бъдем слаби и безсилни срещу врага. Ето защо ти не трябва да допускаш това. Ти си Джуан, без твоето могъщество и опит Китай няма да осъществи прехода си към модерния свят, никога няма да се издигне до нивото на водеща световна сила. Без теб и хората от Вътрешния кръг ние ще бъдем обречени на мизерия и бедност.
Зи-лин бавно отмести поглед от ярко оранжевия диск на слънцето. Очите му блестяха като звезди. Всеки друг на негово място отдавна би се предал на коварната болест, би търсил начин да облекчи ужасните болки. Но той беше човек от друго тесто. Беше един от малцината на този свят, които съумяват да отделят силния си дух от разлагащото се тяло, да изключат нервните възли, които пренасят болката…
— Враговете ни са известни, татко — промълви Джейк. — В Русия това с генерал Воркута, която иска да постави Вътрешния кръг под свой контрол, а после да завладее и цял Хонконг. Но ние държим под око сър Джон Блустоун, главния агент на КГБ за Азия, макар той да не подозира нищо. Оставихме го там, където е — тайпан на „Файв стар пасифик“, защото така най-лесно можем да го контролираме.
Между другото, агентите на Джейк вече биха тревога. Действащи по цялата територия на Хонконг, те веднага докладваха за странния прием на борда на яхтата на Блустоун — 40-метровата „Тайрем“, състоял се в края на изтеклата седмица. В списъка на поканените фигурираха имената на четирима от най-влиятелните тайпани и това беше достатъчен повод за тревога. Джейк не си направи труда да проучи останалите гости, този факт му стигаше. Четирима от най-известните търговци на Хонконг в компанията на Блустоун за продължителен период от време — това наистина беше един дълбоко обезпокоителен факт.
Може би нямаше нищо сериозно, може би Блустоун даваше поредния от блестящите приеми, с които беше широко известен в Колонията. Но в главата на Джейк звънна предупредителна камбанка и той й се довери. Нещо ставаше… Напомни си да вербува някой от екипажа на „Тайрем“. Колкото по-скоро направи това, толкова по-добре.
— Забравяш неизвестния шпионин, който е информирал Химера за парчето от „фу“ в твое владение — напомни му Зи-лин. — На всяка цена трябва да го откриеш и унищожиш! Вече понесохме тежки загуби от дейността му. Умря Мариана, последва я Ничиреншу… Трябва да си разчистим сметките с него!
— Законспириран е твърде дълбоко, татко — въздъхна Джейк, а мислите му продължаваха да се въртят около приема на борда на „Тайрем“. — Страхувам се, че доста ще се потрудим, преди да го изровим от дупката му…
— Времето е единствената стока, която не ни достига, Джейк.
— Нима искаш да разкъсам Вътрешния кръг?